Неделя, 25 октомври 2026 | Перник Разкъсана облачност 11°

Всички категории

Млад овчар се връща след двегодишна служба в армията. Жена му веднага го дърпа към спалнята, но той я спира с решителен глас: - Да излезем да се поразходим малко! Излизат на поляната. - Виждаш ли това прекрасно небе? пита запаснякът. - Виждам, виждам, но хайде да се връщаме по-бързо у дома. - А виждаш ли тези прекрасни ели? - Разбира се, че ги виждам, но - А виждаш ли онези стройни смърчове? - Е, добре, виждам ги - Гледай ги сега внимателно и ги запомни, защото цял месец ще виждаш само тавана.
Оценка 0 от 0 гласа
С един приятел, подпийнали се качваме в метрото. Пълно е с народ, стоим и се държим за ръкохватката. Срещу нас седи миловидна девойка с котенце в ръцете. Приятелят ми, казва се Васко, с умиление, направо с нямо обожание и нескрит възторг, очаровано гледа спящото зверче. Девойката усеща погледа му, изразяващ широка гама от чувства. Гледат се около минута един друг в очите, в погледите им се чете любов към котките, към всички домашни животни, към всички кучета, и въобще към всичко живо... И тук, без да прекъсва този трафик на чувства, Васил с въздишка пита: - Може ли да я погаля? Девойката леко смутено: - Разбира се... Васил нежно гали... не, не котенцето, а гърдата на девойката (това беше през лятото, блузката й беше тънка, пък и имаше какво да се погали). Девойката почервенява цялата, Васко галантно произнася: - Благодаря… Народът наоколо ляга от смях, а девойката слезе на следващата спирка.
Оценка 0 от 0 гласа