От урните до личните избори, прагматичното примирение не спира упадъка, а просто удължава агонията му. Ръката трепери над бюлетината в полумрака на кабината, докато в главата отекват познатите оправдания. Изборът не е между светлина и сянка, а между внезапен крах и бавно, мъчително загниване. „Избирам по-малкото зло“,...








