Един изобретил апарат, на който светвала червена лампичка, ако в радиус от три метра се появи жена, която е в месечен цикъл. За да провери как работи апаратът, той излязъл от къщи, седнал на една пейка в близката алея и го включил. След малко край него минала една жена и лампичката светнала. Минала втора - лампичката не светнала... По едно време минали прегърнати младеж и девойка. Лампичката веднага светнала. "Брей, помислил си изобретателят, тоя ще се опитва да направи нещо, а момичето няма да му даде! Я да го предупредя!"
- Младеж, може ли за малко! - извикал той, а когато оня приближил, продължил тихо - Много ми е неудобно да ти кажа, но твоето момиче е в мензис!
- Какво, личи ли ми? - попитал младежът и взел да трие с ръка устните си...
С един приятел, подпийнали се качваме в метрото. Пълно е с народ, стоим и се държим за ръкохватката. Срещу нас седи миловидна девойка с котенце в ръцете. Приятелят ми, казва се Васко, с умиление, направо с нямо обожание и нескрит възторг, очаровано гледа спящото зверче. Девойката усеща погледа му, изразяващ широка гама от чувства. Гледат се около минута един друг в очите, в погледите им се чете любов към котките, към всички домашни животни, към всички кучета, и въобще към всичко живо... И тук, без да прекъсва този трафик на чувства, Васил с въздишка пита:
- Може ли да я погаля?
Девойката леко смутено:
- Разбира се...
Васил нежно гали... не, не котенцето, а гърдата на девойката (това беше през лятото, блузката й беше тънка, пък и имаше какво да се погали). Девойката почервенява цялата, Васко галантно произнася:
- Благодаря…
Народът наоколо ляга от смях, а девойката слезе на следващата спирка.