Сряда, 14 октомври 2026 | Перник Облачно 11°

Всички категории

Умира мъж. Душата му чака своята участ. Свети Петър казва: - Събрали сме се тук да решим къде да го пратим - в ада или в рая. Кой иска да се произнесе за него? Първата душа: - Той беше хубав човек: добър, отзивчив, прекрасен съпруг. За рая е! Втора душа: - В работата си винаги е бил честен и съвестен. За рая е! Трета душа: - За ада е гадината! Душата на умрелия: - Иване, ти пък защо?! Та нали с теб бяхме приятели!! Душата на Иван: - Е бяхме. Обаче веднъж влизам в обществена тоалетна. Седя си в кабинката. По едно време влизат някакви двама бизнесмени. Мотат се около писоарите, разговарят. Изведнъж в тоалетната нахлува килър и... "събаря" ония двамата. Аз... в уплахата си... нито дишам, нито шавам - моля Бог да не ме чуе килъра!! Душата на умиращия: - Е добре, но аз какво общо имам?! Душата на Иван: - А кой точно тогава ми звънна на мобилния?!?!
Оценка 0 от 0 гласа
Чукча вече втори ден стои пред дупка в леда и чака появата на някой отегчен от живота морж. Изведнъж пред него се появява, първо наблюдателната тръба на подводна лодка, след това и самата тя. Показва се американец, крещейки "Америка! Америка!". Чукчата само леко се обърнал и посочил една от посоките на земното кълбо, при което зарадваният моряк веднага шумно доложил координатите на своя капитан - "28 градуса северна ширина и 39 западна дължина!", след което подводницата се скрила под водата. Не минали и 20 часа и пред чукчата произтича същото събитие, но с руска атомна подводница. Руснакът пита - "Да си виждал голям метален морж, говорещ на странен език?" - Да! - казал ловецът. - А накъде отидоха, видя ли? - 28 градуса северна ширина и 39 западна дължина! - гордо отвърнал чукчата. - Я не ми се прави на умен, а ми покажи с пръст! - ядосано показал зъби руснакът.
Оценка 5 от 1 гласа
На 15ти септември, в кварталната книжарница царяло оживление, първолаците и родителите им радостно купували нещата необходими за училище. Но цял ден пред книжарничката стояло едно дете, което гледало с тъжен поглед витрината на магазина, детето било с фланелка на Левски, разбира се 9ти номер, на гърба му пишело "Гонзо". В края на деня продавачът се смилил над бедното дете и го поканил в магазина да си избере каквото иска като подарък за първия учебен ден, дали флумастри, боички, книжки за оцветяване, каквото пожелае. Детенцето, което било по-мургаво от децата които преди него били в магазина с влажен поглед и треперещи ръчички посочило какво иска: - Едно лепилце, моля.
Оценка 0 от 0 гласа