Вторник, 20 октомври 2026 | Перник Предимно ясно 5°

Всички категории

Писмо до затворник от майка му: "Мили сине, тъгуваме по теб! Откакто си в затвора, няма кой да изкопае лозето,няма кой да засади картофите..." Отговор от сина: "И вие ми липсвате! Лозето по-добре хич не го копайте! За това, което ще го намерите, ще ми лепнат поне още 20 години,че и вас ще доведат при мен." "Мили сине, с писмото ти дойдоха и полицаи, изкопаха цялото лозе, нищо не намериха..." "Мила мамо, каквото можах да направя оттук, направих. Засадете си картофите сами!"
Оценка 5 от 1 гласа
Решил един стар партизанин да мине за последно по старите партизански пътеки. На свечеряване видял две млади момчета със стадо овце и решил да пренощува при тях. Разприказвали се и той ги попитал: - Абе момчета, като сте тука толкова време не ви ли се приисква жена? Те му казали, че им се иска, ама не могат да оставят овцете та затова си избирали по една овца и я чукали. Партизанинът поседял пък ги попитал дали може и той да опита. - Няма проблеми - отговорили му те. Партизанинът се поогледал, хванал една и я замъкнал към храстите. По едно време гледа момчетата се спукват от смях. - Защо се смеете бе, нали и вие това правите. - Абе и ние това правим, ама ти как можа най-грозната овца да избереш.
Оценка 5 от 1 гласа
Събота и неделя Петка и Чапай пили яко и после ходили по жени. Накарали Петка да пише съчинение "Какво правих почивните дни". Той се притеснил, но Чапай го успокоил: - Вместо пихме, пиши четохме, вместо по жени - за риба. Съчинението: "Събота се събудих късно. Главата ме болеше от снощното четене. На масата имаше половин книжка. Прочетох я набързо. После дойде Чапай с една книга в джоба. Прочетохме я и слезнахме в мазето. Там имаше цяла каса книги. Четохме ги цял следобед и после тръгнахме за риба. Отначало не кълвеше, но после клъвна една такава, че още ни болят въдиците.
Оценка 0 от 0 гласа