Червеноармейците хванали един от белите и почнали да го разпитват. След няколко часа Петка докладва на Чапаев: - Нищо не казва, гада! - А вие бихте ли го? - Бихме го. - А в бъчва с вода давихте ли го? - Давихме го. - Хм… Я му дайте да помирише партенките ми. - Е, Василий Иванич, ние да не сме някакви зверове!

В музея на революцията децата питат гида: - Какъв е този скелет тук? - Това е скелетът на великия герой Чапаев. - А какъв е тоя малкия скелет до него? - Това е скелетът на Чапаев като дете.

Чапай и Петка бягали от белите. Двамата решили да се скрият в една кръчма. Сядат на една маса и поръчват 50 гр. ракия. - Келнер, на колко километра са белите? - На 1 километър от заведението. - Дай по още две малки. Изпиват ги. - Келнер, на колко метра са белите? - На 500 метра. - Дай по още две малки. Изпиват ги на екс. - Келнер, на колко метра са белите? - Ами на 100. - Дай по една стограмка. Келнера им дава. - Келнер, на колко метра са белите? - Вече са пред заведението. - Петка, виждаш ли ме? - Не. - И аз не те виждам. Значе добре сме скрили.

След войната Чапай и Петка отиват на баня. Петка като по-низш чин търка гърба на Чапай. - Петка, маха ли се мръсотията? - Тъй вярно, вече се показа потника.

Чапай и Петка си купуват папагал. Дават му да пие бензин. Папагалът лети бурно няколко минути, после пада и умира. Петка пита: - Какво му стана? - Свърши му бензина, глупако!

Докато си плавали с една лодка насред океана Чапай вика на Петка: - Петка, ако скочиш тук ще намериш съкровище. И Петка скочил да го търси. През това време пред Чапай се явил един дух и му казал че ще му изпълни три желания. И той казал: - Амии, първо искам да съм много богат, второ искам да имам готина жена и трето… айде да не бъда егоист, искам да се сбъдне първото желание на Петка което ще си пожелае след като излезе от водата. Тъкмо в този момент излязал Петка разгневен от водата и извикал: - Чапай, да та ебат сто бивола няма никакво съкровище!

Наложило се един път на бойното поле Чапай да оперира, а Петка да му асистира. Ето какви били думите на Чапай: - Скалпел, спирт. - Форцепс , спирт. - Спирт, спирт. - Краставичка…

Чапаев пита Петка: - Абе, какво си се захванал пък сега да си переш чорапите? - Пречат ми да спя. - Как така? - Ами взеха да светят в тъмното…

Чапай изпраща Петка да докара една цистерна със спирт. При пристигането на Петка се вижда, че не носи нищо. Чапай пита Петка: - Петка, къде е цистерната със спирта? Петка отговаря: - Половината от цистерната я продадох, а половината - изпих! Чапай: - А къде са парите? - Парите ги пропих!

Чапай и Петка седят на масата, пият водка и замезват краставички. При тях се примъква Фурманов: - Охо, другари! Хапвате, пийвате двамката… Я аз да стана трети! - А, не, ти ще си седми. - Как така седми? - Ами шестима вече изгонихме.

Чапаев, Петка и Анка правят физзарядка: - Раз-два-ляв крак, раз-два-десен крак, раз-два-среден… Анка, защо не изпълняваш?

Петка и Чапай бягали от белите. Достигнали една река и единственото спасение било да я преплуват. Петка се засилил да скача, но Чапай го спрял. Петка попитал: -Какво има бе? Да не ти е омръзнал живота? Хайде, по-бързо, ето ги белите. Чапай се завайкал: -Братко, помагай, имам голям проблем. Не мога да плувам. Петка, като добър приятел, го качил на гърба и двамата тръгнали да прекосяват реката. Като стигнали до средата, Петка извикал: -Ох, Чапай една риба ми влезе в задника. -Плувай, плувай Петка. Не е риба- отговорил му той

Седят Петка и Чапаев на една палма. Изведнъж към палмата се приближава слон и започва да я клати. - Василий Иванович, може тук да му е гнездото... - Ама че си глупак, Петка. Слоновете живеят в дупки.

Петка тича запъхтян при Чапаев: - Василий Иванич, Анка настъпи мина! - Знам - спокойно казва Чапаев. - Ама откъде знаеш? - Дамската й превръзка се лепна на прозореца преди малко.

На Петка много му се пиело ама нямал пари. Отишъл при Чапай, но що да види през прозореца - Чапай усилено чете "Капиталът" от Маркс. Върти се Петка из плаца ама много му се пие и пак отива при Чапай. Гледа го - той вече чете Енгелс. "Ах да му се не види" - вика си Петка и пак не посмява да го безпокои. След час вече не издържа и направо нахлува при Чапаев. Той чете том N-ти от Ленин. - Чапай, стига си чел за днес. Давай да ходим да пием. - рекъл му Петка. - Какво ти четене бе, пие ми се та две не виждам. Ама бях скрил десет рубли тука някъде и от два часа не мога да ги намеря - казал Чапай.

Мутра си купил супер джип и решил да го изпробва, за да види как върви. Вдигнал той 120 км/ч и еидял в огледалото за задно виждане някакъв Вартбург го застига. Мутрата се подразнил от този факт и вдига 140км/ч. Колата обаче не отстъпва и бързо настига джипа. Мутрата вече се ядосал страшно много. Смачкал газта и отпрашил със 240км/ч. Тъй, ама Вартбурга на 2-рата минута го духнал и заминал далеко напред. 20км. по-нататък, до една чешма, мутрата видял Вартбурга, а от него слиза Чапаев. Без да му мисли много, веднага ударил спирачките и отишъл при шофьора на старата кола и го запитал: -Мой човек, тая кола с к’ъв двигател е? -А, ми че от ’де да знам. -Добре де, на какво върви? Какво му наливаш? -Какво ли не? Вода-вода, ракия-ракия, водка-водка. -Добре де не наливаш ли Дизел?-зачудил се мутрата -Ся ’щи кажа.-казал Чапаев. Отворил предния капак на колата и попитал: -Петка, ти нафта пиеш ли?

Чапаев отивайки на нивата да занесе на Петка обяд, вижда лопата с бележка на нея:"Чапаев, донеси лопата, че я забравих! Подпис:Петка" Да, обаче Чапаев се задава с обяда, а лопатата я няма. Навръщане Петка вижда лопатата с друга бележка:"Петка, не намерих лопатата. Подпис: Чапаев"

Накарали Чапай и Петка да напишат съчинение за училище какво са правили цяло лято. Обаче цяло лято те са пили и са ходили за жени, чудили се, чудили се какво да пишат и решили да пишат вместо че са пили че са чели и вместо ходили по жени ходили за риба. "Ставам аз сутринта ама ми се чете ама ми се чете та 2 не виждам. Отивам в домашната библиотека, гледам всичко съм прочел. Намирам едно спотаено малко книжле и го прочитам на един дъх. Излизам и отивам в градската библиотека - там си поръчвам 3те тома на "Война и мир". Прочитам ги набързо и след тях още едно малко книжле. Излизам навън и гледам Петка ама се е начел ама се е начел та не може да ходи. Отивам при него и му викам "Абе Петка какво ще правим сега". "Ами айде да ходим за риба" ми отговаря той. Ама нали се бяхме начели едно хубаво та цял ден не можахме кукичките да изправим.

Чапай и Петка препускали на конете - гонели ги белите. Качили се на едно дърво, белите спряли отдолу. Петка шепне: - Не издържам, ще се пусна! - Трай, бе! Ще ни видят! - Е, дай поне конят да пусна!

Чапай и Петка вървяли през пустинята. Нямали ни храна ни вода. По едно време Петка забелязал Чапай да дъвче нещо и започнал да се моли: - Чапай, дай ми малко и на мен. Чапаев мълчи. - Айде бе Чапай, дай ми малко бе? Чапай изплюл каквото дъвчел и му се скарал: - Колко пъти съм ти казвал, като си пера чорапите да не ме закачаш бе?