Събота, 10 октомври 2026 | Перник Ясно небе 16°

Професионални

Разказ на ветеринар: Веднаж на гости ми дойде бивша моя студентка. Седим, говорим си и в един момент телефонът й звъни. Стопанката на куче, при която тя се кани да върви. Разговорът (както го чух, т.е. – само нейните отговори) звучеше така: - Да, ще дойда при вас след около час… Сигурно, по-добре да ме посрещнете на спирката на метрото. "Западен парк"? Добре, след един час. Как да ме познаете? Ами, аз съм висока и стройна. Облечена съм с черно палто, дълга черна пола… Черни ботуши… Чантата… Въобще, цялата съм в черно и с коса... В разговора настъпва дълга пауза. - …Коса – това е някаква прическа!
Оценка 0 от 0 гласа
Математичката и логичката използвали хубавото време да се разходят след часовете, като се приберат през горичката на семинарията. Не щеш ли, обаче, ги подгонил някакъв загорял и те решили да се разделят, поне едната от тях да се спаси. Математичката, естествено, пресметнала най-късия маршрут до телевизионната кула, където било по-оживено и се затичала по него. Логичката тръгнала в другата посока, но мъжът бил по-бърз и я застигнал. "И ти какво," пита математичката, като се срещнали. "Ми, спрях се и... си вдигнах полата." "И той какво?" "Логично, той си свали панталоните." "И какво?" "Ами - логично! Мъж със свалени гащи тича по-бавно от жена с вдигната пола!"
Оценка 0 от 0 гласа
Доктор-оптимист и Доктор-песимист. Влезнал при пьрвия: - Докторе, боли ме сьрцето. - Е, преуморил си се, ще се оправиш. - Докторе, боли ме корема. - Е, ял си нещо раэвалено, ще се оправиш. - Докторе, малка ми е оная работа. - Е, има силикон, има начини ще ти я направим по-голяма. После влезнал при втория доктор. - Докторе, боли ме корема. - Язва, ще умреш до два дена. - Докторе, боли ме сьрцето. - Инфаркт, ей сега ще умреш. - Докторе, малка ми е оная работа. - За какво ти е голяма бе, да ти повдига капака на ковчега ли???
Оценка 0 от 0 гласа