Петък, 9 октомври 2026 | Перник Предимно облачно 22°

Животни

Решила добрата ламя Спаска да стане лоша. Срещнала тя в гората лисицата: — Лисо, идваш вечерта в пещерата, ще те ям. Има ли въпроси? — Ами няма. Ламята продължила по пътя си. Вървяла, вървяла ламята и срещнала вълка: — Вълчо, идваш вечерта в пещерата, ще те ям. Има ли въпроси? — Ами няма. И си тръгнали по пътищата. Вървяла, вървяла ламята и срещнала заека: — Зайо, идваш вечерта в пещерата, ще те ям. Има ли въпроси? — Ами има. — Казвай. — Може ли да не дойда? — Може.
Оценка 0 от 0 гласа
Продават стар папагал на пазара. Между сергиите минава полицай и папагалът се развикал: — Ченге-глупак! Ченге- глупак! Полицаят се обидил и дал под съд птицата и продавача й. Съдът осъдил папагала да прекара една година в манастир. След година същия полицай пак минава през пазара и гледа същия папагал, седи и мълчи. Полицаят се приближил и му казал: — Нещо не викаш, а? Аз съм онова същото ченге-глупак. — Късно е да се каеш, синко!
Оценка 0 от 0 гласа
Едно вежливо таралежче тръгнало по своят вежлив път и среща тримата мускетари на конете си и решавада ги позддрави по своят вежлив начин: — Здравей Атос! — Здравей вежливо таралежче. — Здравей Портос! — Здравей вежливо таралежче. — Здравей Арамис! — Здравей вежливо таралежче. — Здравей кон на Атос! — Здравей вежливо таралежче. — Здравей кон на Портос! — Здравей вежливо таралежче. — Здравей кон на Арамис! — Здравей вежливо таралежче. Поговорили и станало време мускетарите и конете им да тръгват и вежливото таралежче ги изпратило по своят вежлив начин: — Довиждане Атос! — Довиждане вежливо таралежче. — Довиждане Портос! — Довиждане вежливо таралежче. — Довиждане Арамис! — Довиждане вежливо таралежче. — Довиждане кон на Атос! — Довиждане вежливо таралежче. — Довиждане кон на Портос! — Довиждане вежливо таралежче. — Довиждане кон на Арамис! — Довиждане вежливо таралежче. Повървяло малко и кой да види… Алибаба и четиридесетте разбойника на свойте камили…
Оценка 4 от 1 гласа
Изяж бобър, спаси дърво!
Оценка 0 от 0 гласа
Дълги години все се повтаряла приказката за гаргата и сиренцето, дето лисицата все успявала да я излъже и да й го вземе. Най-накрая гаргата решила да не се вързва и да не си отваря устата като дойде лисицата. И така, седи си на клона гаргата със сиренцето в уста. Лисицата се задава, гаргата още веднъж се зарича да не проговори този път. Приближава се лисицата, взима един прът и без да пита удря слисаната гарга по главата, тя пада в несвяст и отново изгубва сиренцето. След малко се свестява и си казва: — Брей, те много съкратили приказката бе…
Оценка 0 от 0 гласа