Петък, 9 октомври 2026 | Перник Предимно облачно 21°
Ако другите знаеха подбудите ни, често щяхме да се срамуваме и от най-благородните си постъпки. Франсоа дьо Ларошфуко
Бисери 4,388 прегледа
Следващ →

Още вицове

Малко момченце разказва на приятелите си: - Има нещо, което не разбирам. Всяка вечер татко ми разказва приказки. Всички започват различно - "Имало едно време...", "Живял някога...", "В едно далечно царство...", а краят на всички е еднакъв - "Хррр-хрррр-хррр"... Когато дъщеря ми беше много малка ние с татко й й задаахме разни детски гатанки, но тя все неможеше да ги отгатне. И един ден за пореден път се убедих в детската оригиналност. Пак се шегувахме с нея и се смеехме, но тя като че ли се беше ядосала от това все да не може да отгатне. Тогава каза: - Сега аз ще казвам: Мъничко, червеничко - невидимо! Що е то? С баща й веднага заизброявахме всичко възожно червено, а тя само стоеше пред нас и много доволна не сваляше усмивка от лицето си. Тогава си признахме, че незнаем отговора, а тя гордо заяви: - Е, как незаете? Това е домат скрит зад ъгъла! И до днес си го припомняме и се радваме, а на тези които зададем гатанката немогат да позаят. Един селянин си ловял риба, и хванал Златната рибка. Тя му казала: - Добри селянино, пусни ме и ще ти изпълня три желания! А той я блъснал в земята и я пребил с вика: - Ти на кого викаш селянин ма! Под грима понякога се оказва, че има скрита красавица. Двама студенти съквартиранти си говорят: - Много е тежко положението с храната. . . без никакви доходи. . . Искашли да си вземем едно прасе и да си го гледаме на терасата? - Стига бе . . . Много е мръсно! - Нищо. . то ще свикне. .