Петък, 9 октомври 2026
|
Перник
21°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Перник
България
Светът
Спорт
Перник
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Видео
През. избори 2026
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Любими Герои
Червената шапчица, по Едгар Алън По Край старата, мрачна, обвита в тайнствено-жесток воал гора, над която се носеха тъмни облаци зловонни изпарения и сякаш се чуваше злокобен звън на окови, в мистичен ужас живееше Червената шапчица.
Любими Герои
03.10.2017
4,528 прегледа
Следващ →
Още вицове
- Честността все пак се възнаграждава - казва един на приятеля си. - От какво си направи този извод? - Преди няколко дни откраднах едно куче и исках да го продам, но никой не даваше и пет лева за него. Тогава го върнах на собственика му и той ми даде десет лева!
"Достойнствата на карате - това са благоразумието и смиреността." Гичин Фунакоши
Рано сутринта в събота будилникът звъни. Мъжът става неохотно и се приготвя да ходи на риболов, както обикновено всяка събота. Навън е тъмно и студено. Духа вятър. Стоял мъжът половин час на спирката, автобусът и той закъснял. Решил тази събота да не ходи за риба и се върнал в къщи. Съблякъл се и се примъкнал при жена си под одеалото: - Бр-р-р, брей, че студ навън! - А моят простак отиде на риболов! - сънено продумала жена му.
Стажант по хирургия влиза в операционната зала да асистира. Пофесорът му подава електрическия трион с думите: - Колега, отрежете левия крак. Стажантът веднага изпълнява задачата. Професорът погледнал и казал: - Колега, казах "левия"! Стажантът пак започнал да реже. Когато свършил професорът погледнал и казал: - "Крак", бе колега! Крак.
На няколко студента много им се приискало момиче. Вървели си те по улицата и видели срещу тях да върви страхотна мадама. Когато се срещнали, я попитали: — Искаш ли да играем на гатанки? Ако не отговориш, ще ти се изредим всички! А ако познаеш, решаваш ти какво да правим. — Добре. Става! Тръгнали те към общежитието, и влезли в стаята на единия от младежите. — Какво е това: мъничко червеничко, с черни точки? — Слон! — Не позна! – и й се изредили всички. — Какво е това: мъничко червеничко, с черни точки? — Слон! — Пак не позна! – и пак минали всички. Минал ден, минал втори, от стаята никой не излизал. Съседите се усъмнили, залепили ухо на вратата и чули: — Моля те, кажи калинка! — Слон!