Петък, 9 октомври 2026 | Перник Разкъсана облачност 20°
Пожар в осеметажен блок. Блондинка, брюнетка и червенокоса не могли да се изнесат навреме и останали заклещени на последния етаж. Дошли пожарникарите, опънали едно платнище и им викнали: - Айде скачайте, ама една по една! Червенокосата скочила първа. Пожарникарите я гледали, докато лети, решили, че е грозна, дръпнали платнището в последния момент и мацката естествено се разпльокала. После викнали нагоре: - Айде следващата да скача! Брюнетката се развикала: - Да, бе да, да не съм луда, нали видях какво направихте. Пожарникарите: - Тази беше толкова грозна, че не заслужаваше да я спасим. Ти си по-красива и сега няма да дръпнем платнището. Айде скачай! Подлъгала се и брюнетката, и скочила. Докато летяла пожарникарите решили, че и тя е много грозна и пак дръпнали платнището. След малко викнали на блондинката: - Ти какво, да не смяташ да останеш горе? Айде скачай! - Ще скоча, ама оставете платнището и се дръпнете най-малко на трийсе метра, да не може да го дръпнете.
Блондинки 3,677 прегледа
Следващ →

Още вицове

- Прочетохте ли стиховете ми? - пита млад поет редактора. - Да. И знаете ли, сред тях има едно стихотворение, което дори и Гьоте не би могъл да напише! - О, много ме ласкаете! А кое е това стихотворение? - Онова, за телевизора. Младо семейство решили да изучават Кама Сутра. Купили си книгата и започнали да практикуват картинка по картинка. Стигнали до трета страница, а там си трябвало трети. Решили да извикат съседа Ники. Дошъл Ники и продължили със заниманията. След два часа Ники става. - Ебал съм ти и секса, отивам си вкъщи! Съпрузите: - Защо? Ники: - До шеста страница стигнахме вече, а аз все пишки лапам... "- Времето днес е импотентно - пръска едва едва..." г-н Тенов 18 СОУ в час по биология (навън припръсква дъжд) Питат радио Ереван: -Какво ще роди една секретарка, ако забременее от Генералния Директор? Радиото отговаря: -Ще роди Генерален секретар! Журналист взема интервю от крупен банкер: - Сбъднаха ли се мечтите от вашето детство? - Но, разбира се! - възкликва банкерът. - Когато мама ми скубеше косите, аз се молех да ги няма.