Вторник, 17 ноември 2026 | Перник Предимно облачно 8°
Просяк доближил добре облечена дама, излизаща от скъп магазин, и казал: - Не съм ял нищо от 4 дни. Тя го погледнала и възкликнала: - Човече, да имах твоята воля.
Черен хумор 3,282 прегледа
Следващ →

Още вицове

Времето нашепва: купи палто. Заплатата нашепва: и така е топло. - Кой не прощава грешките? - Жените и Тетрис на 9-то ниво. Първобитните хора тръгват на лов. Гледат - стадо мамути. Всички се уплашили, само един казал: - Какво се чудите, скачаме с викове към тях, те се разбягват, отделяме един от стадото и го убиваме. Така се появили командирите. Скачат, викат, отделят един мамут от стадото, но той се скрива в гората. Стоят и се чудят. Един казва: - Какво стоите? Дайте да оградим гората, ще стесняваме все повече кръга и ще го намерим. Така се появили началник-щабовете. Намират те мамута, обграждат го, но той беснее - всички ги е страх да се приближат. Само един замахва силно, хвърля копието, улучва звяра в окото и го убива. Така се появили снайперистите. Щастливи, първобитните ловци нарамват мамута и го носят в пещерата. Нарязват го и, уморени от лова, лягат да спят. Стават сутринта и какво да видят - месото липсва… Така се появили старшините. - Бабо, защо са ти толкова големи очите? — За да виждам по-добре, внучко. — Бабо, а защо са ти толкова големи ушите? — За да чувам по-добре, внучко. — Бабо, а защо ти е толкова голям носът. — Ех, така сме си ние слоновете, внучето ми… Червената шапчица, по Едгар Алън По Край старата, мрачна, обвита в тайнствено-жесток воал гора, над която се носеха тъмни облаци зловонни изпарения и сякаш се чуваше злокобен звън на окови, в мистичен ужас живееше Червената шапчица.