Вторник, 17 ноември 2026 | Перник Предимно облачно 8°
- Странно: поканила съм те да изпием по едно за мое здраве, а ти вече пиеш шеста чаша! - Извинявай, но така зле изглеждаш.
Пиянски 2,826 прегледа
Следващ →

Още вицове

Чапай и Петка отиват на риболов. Чапай сяда да лови риба без струв, а Петка отива до колата, да вземе червеите.Чапай хваща златната рибка и тя му казва:<BR>- Ако ме пуснеш, ще ти изпълня три желания.<BR>Чапай се съгласил и я пуснал. Започнал да си пожелава:<BR>- Искам да имам "Ferrari", искам да имам 5 милиона в брой.<BR>Златната рибка му изпълнила желанията и той казал:<BR>- Третото си желание оставям на Петка - нека се сбъдне първото нещо, което си пожелае.<BR>В същия момент Петка се провикнал:<BR>- Чапай, 300 бивола да те ебат! Тука няма ник’ви червеи. Националният отбор на САЩ води в световния шампионат по демокрация, който тази година се провежда в Либия. Мъж е поканен на офицерски бал. Обикаля той между гостите с чаша бяло вино в ръка и си търси дама. Насреща му - възрастен генерал. Заприказвали се, харесали се, започнали дружески да се потупват и да смигат на жените. По едно време мъжът попитал: - Слушай друже, а според тебе онази русата, която седи там в дъното на залата, може ли да духа? Генералът с напета и бавна походка се отправил в тази посока, спрял пред дамата, разгледал внимателно лицето й, върнал се и казал: - Може! Мъжът отвел веднага мадамата в друго помещение, където били насаме и след като се върнал казал: - Духа и още как, направо щеше да ме отнесе. Ами тази, с червената рокля пред нас, тя може ли? Генералът отишъл при дамата, дълго и внимателно разглеждал лицето й, върнал се и казал: - И тази може да духа! Мъжът отново се убедил в съседната стая, че генерала е прав. Накрая попитал: - Всъщност, би ли ми казал как така безпогрешно определяш дали една жена го може? - Вглеждам се в лицето й. Има ли уста - значи духа! - За пореден път нашите национали зарадваха милионите футболни запалянковци. Този път това бяха феновете на чешкия национален отбор. Трима отшелници живеели самотно в пустинята. След всеки седем години един от тях имал право да каже по едно изречение. Минали седем години и първият казал: - Ех, че ми се яде спанак! След още седем години вторият казал: - Ех, че ме се яде спанак!... Като изменали още седем години и дошъл ред на третия, той казал ядосано: - Стига с тоя спак, бе! Надухте ми главата с него!