Петък, 9 октомври 2026 | Перник Ясно небе 17°
Урок по химия. Учителката пита: - Петя, ти какъв цвят разтвор получи? - Оранжев - Браво! Отличен!А ти, Таня - какъв цвят получи? -Жълт! - Не е зле - на теб петица! А ти, Иванчо? Какъв цвят получи? - Черен! - Седни си! Двойка! Класът - залегнииииииииии......
Черен хумор 2,098 прегледа
Следващ →

Още вицове

Зима, навън вали сняг, в селската кръчма са се събрали ловците и се надлъгват. Изведнъж вратата се отваря с трясък и влиза един ловец, целия пребледнял и треперещ. - Кво става бе? - питат всички в един глас. - Бех на лов за мечки. Гледам една голяма пещера и влизам. Вътре едни малки мечета, вдигам пушката, да ги гърмя и в това време ме тупа някой по рамото. Обръщам се и кво да видя - един голям мечок се надвесил над мене. И говори!!! Вика ми - Ти що искаш да ми гърмиш децата бе? Сега или ще те изям или ще те изчукам. - И ти квоооо??? - пак в един глас се обаждат всички. - Кво аз? Изяде ме, мамка му и мечок. Учителката в първи клас кара децата да броят. Марийка: -1 2 3 4... Гошко: -5 6 7 8... Иванчо: - 9 10 вале дама поп. Майка и син разговарят за приятелката му: - Прекалено много внимание й обръщаш на капризите и все й угаждаш за всичко. Направо ще ти се качи на главата накрая и ще се чудиш после какво да правиш! - Тя да ми се качи, пък аз знам какво да правя - отвръща синът. Един приятел разказва на друг за отпуската си: - Представи си, качвам се на нощния влак във Варна, а в купето аз и една разкошна блондинка. И никой друг! С нея пийнахме... - И? - Какво и? Съблича се тя - жестоко тяло! Такива крака, цици! А какво правихме само... И после изведнъж започна да плаче. Разправя, аз съм такава мръсница, имам си такъв готин мъж, толкова ме обича, толкова ми е верен, а аз да взема така да направя, никога няма да си простя... Така се разкая, че даже и аз се раплаках. - А после? - Какво после? Чак до София, плачеме, чукаме се, плачеме, чукаме се, плачеме, чукаме се... Песничка за Червената Шапчица Недялко Йорданов И тъй веднъж в една гора внезапно случай стар събра под сянката на месец жълт Червена Шапчица и Вълк. Напук на всички правила, той каза й: "Със мен ела!" И тя повярва на вълкът и двама тръгнаха на път. Една звезда им беше знак. Вървяха те под дъжд и сняг без дъждобран и без чадър - тя по-добра, той - по-добър. Ала един ловец с перо от приказка на Шарл Перо изпълни свой служебен дълг, убивайки добрия вълк. О, смел ловец, поклон, поклон! О, пушко, и на теб поклон! Поклон на точния патрон! Поклон на строгия закон! Червена Шапчице, здравей - недей да плачеш ти, недей! Къде бе тръгнала, къде? Той щеше да те изяде. Но кой ще разбере защо без шапчица и без палто тя все тъй броди в оня лес и търси своя вълк до днес.