Железопътна гара. Един дядка с униформа върви край влака и почуква с чук колелата на вагоните.
— Дядо, какво правиш? – пита любопитно детенце.
— Ох, миличко, от петдесет години почуквам с тоя чук по колелата. Мога ли и до днес да помня защо го правя?
- Защо прекъснахте изведнъж речта си? - попитали лектор, който неочаквано спрял да говори и слязъл от катедрата.
- Свикнал съм с това, слушателите да поглеждат часовниците си, но когато започнат да ги поднасят до ухото си...