Вторник, 17 ноември 2026 | Перник Предимно облачно 8°
Исус е разпнат на кръста и му остават броени часове живот. Свети Петър седи пред кръстта. По едно време Исус казва: - Петре, приближи се, да ти кажа нещо... Тръгнал Петър, но стражите го спрели и му казали, че ако направи дори само една крачка, ще му отрежат краката. Петър се замислил: "Това са последните думи на учителя, не мога да не ида..." Приближил се и стражите му отязали краката. - Петре-е-е бе, приближи се да ти кажа нещо... - вика го отново Исус. - Ако,направиш само една крачка, ще ти отрежем ръцете. - казали стражите. Петър, дори с отрязани крака, не можел да не уважи последното желание на Учителя си и да не чуе заветните му думи, нямало как приближил се. Отрязали му ръцете... - Петре-е-е-е, приближи се. - отново промълвил Исус. Свети Петър вече нямал нищо за губене и се домъкнал под кръста. - Исусе, кажи, учителю мой... - Петре бе, да знаеш, че от тук се вижда твойта къща...
Любими Герои 5,046 прегледа
Следващ →

Още вицове

Един грозен, тъп, гнусен змей хванал американеца, французина и българина и им казал: - Искам всеки да ме впечатли с нещо, за което не съм чувал, иначе ще го изям. Американецът казал: - САЩ - Статуята на Свободата, Лас Вегас... Змеят изсъскал злобно: - Мен ли се опитваш да впечатлиш с някакви си сгради, бе?! - и го изял. Французинът започнал: - Франция - Париж, любов, съвършенство, красота... Змеят изсъскал още по-злобно: - Мен ли се опитваш да впечатлиш с някаква романтика, бе?! - и него изял. Дошло ред на българина и той казал: - Аз живея в една малка, нескопосана, недодялана, незабележима, невзрачна държава. Никой, никога не е чувал за нея. - Къде е тая държава? Как се казва? - попитал змеят. - Ами тя е на Балканския полуостров и се казва България... - отговорил българинът. - Аааааа, верно ли ве луд... - изненадал се приятно змеят. - Да, бе, знам я. България, София, дъщеря ми учи в Техническия! Млад писател редовно праща разкази на някакво списание, но оттам редовно му ги връщат. Накрая отива да говори с редактора и го пита: - Има ли изобщо някакъв шанс мой разказ да се появи някога в това списание? - Има, защо да няма. Всички хора са смъртни и аз не съм вечен... Господи, направи така, че да купя в магазина само това, за което съм дошла... Един приятел разказва на друг за отпуската си: - Представи си, качвам се на нощния влак във Варна, а в купето аз и една разкошна блондинка. И никой друг! С нея пийнахме... - И? - Какво и? Съблича се тя - жестоко тяло! Такива крака, цици! А какво правихме само... И после изведнъж започна да плаче. Разправя, аз съм такава мръсница, имам си такъв готин мъж, толкова ме обича, толкова ми е верен, а аз да взема така да направя, никога няма да си простя... Така се разкая, че даже и аз се раплаках. - А после? - Какво после? Чак до София, плачеме, чукаме се, плачеме, чукаме се, плачеме, чукаме се... Учител по физкултура: - Който отсъства да си вдигне ръката!