Вторник, 17 ноември 2026 | Перник Предимно облачно 8°
Семейство празнуват годишнина от сватбата си. Отварят си подаръците пред всички гости и ги четат на глас. Жената взема един отваря го и чете: Жоре пожелавам ти здраве, щастие, дългогодишен брак, пари, далавери и още от тези хубавите изневери. Твоя любима стая №212 хотел Беркут
Семейни 4,237 прегледа
Следващ →

Още вицове

Една хубава рускиня е на почивка на плажа в Сочи през есента. Хладно е и се разхожда по брега. Вижда автоматичен кантар с монети. Качва се, пуска монета, поглежда, клати недоволно глава. Слиза от кантара, сваля си палтото, оставя го встрани и пак се качва. Пуска монета, поглежда и отново клати недоволно глава. Слиза от кантара, сваля си пуловера и отново се качва. Преди обаче да успее да постави монета, към нея се затичва млад грузинец с две шепи, пълни с монети, и казва : - Драга моя, ти продължавай така, а оттук нататък аз ще плащам за кантара ! Не знаеш какво мислят приятелите ти за теб, докато не се скарате. Двама приятели се срещат.Единият, сериозен и тежък бизнесмен, изтупан с костюм, носи голяма златна обица на едното си ухо. Другият го пита: - Какво става бе, каква е тая обица? - Ох, не питай... Дълга история. - И откога я носиш? - Откакто, жена ми я намери в леглото. Арабин върви през пустинята, а петнадесет метра пред него жена му. По пътя го среща, друг негов сънародник. Спира го и го пита: - Абе Талеб, защо жена ти върви пред теб?!! Нашата религия изповядва точно обратното. Жената да върви, по стъпките на мъжа си - зад него! - Офффф, братко мой, когато са писали корана не са били измислени противопехотните мини. Един поканил една дама на кино. След филма я изпратил до тях и казал: - Благодаря. Беше ми много приятно да бъда с теб. А тя си помислила: "Дали няма да поиска да го поканя на кафе у нас." Но той нищо не казал и си тръгнал. На следващия ден я поканил на театър, и пак я изпратил, и пак казал: - Благодаря. Беше ми много приятно да бъда с теб. А тя пак си помислила: "Дали няма да поиска да го поканя на кафе у нас." И пак той нищо не казал и си тръгнал. Следващия път я завел на ресторант, и пак я изпратил и казал: - Благодаря. Беше ми много приятно да бъда с теб. Тя не се сдържала и го попитала: - Прощавай, но да не си случайно импотентен? А той: - Не, аз съм интелектуалец. По-добре три дни да почакам, отколкото три часа да те навивам!