Петък, 9 октомври 2026 | Перник Предимно облачно 21°
Да се разкаеш никога не е късно, а да съгрешиш може и да закъснееш...
Бисери 4,485 прегледа
Следващ →

Още вицове

НАБОРИ Едно 7 годишно момченце на което къщата на родителите му била до къщата на един български пенсионер който бил на 70 години и всеки ден когато отивало на училище (понеже било 1-ви клас)виждало дядото и го поздравявало всяка сутрин с : -Добро утро, Наборе! А дядото постоянно оставал втрещен на място без да обели и една дума . Един ден след няколко месеца дядото решил да попита . Сутринта изчакало момченцето да излезне от тях , и когато излязло то отново му казало : -Добро утро , Наборе! -Какъв съм ти Набор при положение че имаме разлика от 63 години а ти само повтаряш наборе, наборе.... -Ами как какъв ...., преди да ти кажа ще те попитам нещо , нали може? -Може разбира се -казал дядото -Ами става ли ти пишката? -Ами не ми става -отговорил смутен дядото -Ами и на мен не ми става за това така ти викам Пиян човек стигна до един блок, влиза вътре и сяда на стълбите. В това време един господин слезнал от асансьора и го попитал: - Господине, вие тука ли живеете? - Дааа. - Кажете на кой етаж, за да ви помогна? - Ами на четвъртия... - Добре елате... а коя врата? - Където и да е - все ще ме харесат. Човекът се позамислил, отворил една врата и го бутнал вътре. Слиза на входа и гледа още един пияница. - Господине, вие тука ли живеете? - Дааа. - Кажете къде, за да ви помогна. - Ами някъде на четвъртия етаж... И човекът и този го качил на четвъртия етаж, отворил една врата, бутнал го вътре и пак слезнал с асансьора. Само че, не щеш ли, долу още един препил. Писнало му и го питал: - Абе да ви се не види и вие ли живеете тука? - Да и то на четвъртия етаж... само че, ако ме бутнеш още веднъж в шахтата на асансьора ще те смачкам от бой! - Ой, а вие кой сте? - Аз съм мозъкът ти. Разбрах, че си се влюбила, и дойдох да се сбогуваме… Разхождайки се по улиците на Париж, млада дама мернала Пикасо, седейки и рисувайки в едно странично кафене. Без да бъде много нахална тя помолила Пикасо дали не би я нарисувал, след което да му заплати за услугата. Пикасо се съгласи и след няколко минути тя стана един оригинал на Пикасо! - И колко Ви дължа? - попита тя. - Пет хиляди франка - беше отговорът му. - Но това Ви отне само три минути - му напомни учтиво младата дама. - Не, каза Пикасо. Отне ми целият мой живот! - Тате, тате, хайде да отидем на цирк, - За какво, сине, някакви си глупости да показват. - Гледах рекламата, там едни голи каки яздят лъвовете. - Може пък да отидем, отдавна не съм виждал лъвове.