Габровка разказва на приятелката си:
- Десет години живях в Търново и не станах болярка. Като ходех да пазарувам, все търсех по-пълна бутилка с олио и компот от плодове без костилки…
- Колега, вие били ли сте редовно на лекциите ми?
- Разбира се, господине.
- Но аз не съм ви виждал никога! Къде сядахте?
- Зад колоната, господине.
- Ама, че работа! Петдесет сантиметра колона, а вие сте седемнадесетият студент, който е сядал зад нея.