Петък, 9 октомври 2026 | Перник Разкъсана облачност 20°
Иванчо се прибира щастлив: - Мамо, тате, спечелих олимпиадата по билогия! - Браво! А какво те питаха? - Питаха колко крака има щраусът и аз казах - три. - Но щраусът има само два крака!?! - Да, обаче всички останали отговориха "четири"...
Ученически 3,788 прегледа
Следващ →

Още вицове

Станало срутване в мината и един миньор загинал. Началникът изпратил негов колега да съобщи на жена му, като му наредил да предаде неприятната вест колкото може по-деликатно. Позвънил работникът, излязла жената и той попитал: - Тук ли живее вдовицата на Иван? - Аз съм жената на Иван, но не съм вдовица. - А на бас! Момиче казва на приятелката си: - Допреди една седмица го обичах, а сега ми се струва един тaкъв странен, че не ми се иска да го видя! - Ех, тези мъже! Толкова са непостоянни! Млад писател споделя с колега: - Ура! Ще получа пет долара за последния си разказ! - От кого? - От пощата, защото ми изгубили писмото, с което го пращах до редакцията. По време на семеен скандал жената гневно затръшква вратата: - Голяма грешка беше, че се омъжих за тебе! Мъжът отваря вратата и вика възмутено: - Грешка ли?! Това беше престъпление! Прерия. Прекрасна нощ. Гори огън и трима каубои са насядали около него. Първия подема: - Ей, да знайте какъв съм пич. Яздя си аз онзи ден из прерията и срещу мен се засилва бизон. Огромен. Само снимката му тежи 200 кила. Оня бяга срещу мен, ама аз не трепвам, вече е на 100 метра - не трепвам, вече е на 10 метра - не трепвам, вече е на 1 метър - вадя колта и го застрелвам право в челото. Вторият каубой подема: - Ей, ама да знайте, че и аз съм много корав пич. Вчера влизам аз в един бар, ама пианиста свири ужасно. Вадя пищака и го застрелвам, няма да му цепя басмата я. Другите, обаче, около 50 хъшлака, ми се нахвърлят. Аз, обаче, не се давам. Обградих ги да няма накъде да бягат и бой, бой до спукване. Първият и вторият каубой погледнали към третия, съвсем естествено очаквайки и той да разкаже що за пичага е. Той, обаче, нищо не казвал, само ъгълчетата на устните му потрепвали в едва доловима усмивка, докато... разбърквал жаравата с оная си работа.