Вторник, 17 ноември 2026 | Перник Предимно облачно 8°
Чапай и петка ги гонели поляците. Бягали те бягали и по едно време гледат един костюм на крава . Решили да го облекат те и да се маскират за да не ги познаят . Чапаи минал отзад а петка отпред. Поляците хванали кравата и решили да я нахранят със сено. За да не се усъмнят на петка му се наложило да яде сено тъй като бил отпред понамръщил се малко но нямало как ял . По едно време взел да се смее : - За какво се смееш петка ? - питал чапай. -Виждам че един поляк води бика ........
Животни 4,948 прегледа
Следващ →

Още вицове

Пациентка в родилния дом към акушерката: - Помня ви от миналия път когато раждах тук. Акушерката доста се впечетлила, тъй като това било преди няколко години. - Наистина ли ме помните? - Да. Вие сте същата акушерка, която изяде всичките ми бонбони. - Ало, съседе? Извинявай за късното обаждане. Нещо жена ми дълго я няма. Да е минавала към теб случайно? - Чакай, сега ще питам. Кети, ти случайно ли дойде при мен или целенасочено? Конгрес на учените. Обсъждат любовта. Става един и казва: - Любовта е болест, която поваля всички в леглото. Става втори: - Чакайте, каква е тази болест от която никой не иска да се лекува? Любовта - това е работа. - Почакайте, каква е тази работа, когато основният орган стои? Любовта - това е процес. - Какъв е този процес, кагато пострадали няма, а двете страни са доволни? Любовта - това е изкуство. - Какво е това изкуство, ако всички могат да го правят? Любовта това е наука. Тук става възрастен професор и казва: - Ама каква е тази наука, когато студентите могат, а аз - не. Митове от Древна Гърция: Кентавър- получовек-полукон. Минотавър- човек с глава на бик. Въпрос: Обичате ли животните така, както са ги обичали древните гърци? На Пролетния панаир в Пловдив си закупих тройка кебапчета, бира, едно друго, ама пусто две ръце. Та занесох си кебапчетата на една свободна маса и се върнах за останалото. Награбих благините и към масичката и какво да видя - един негър седнал и ми нагъва едното кебапче. Аз нали съм корав мъж, седнах срещу него, погледнах го решително в очите и стиснах друго кебапче. Та гледахме се около минута, преглъщайки всеки своето, ама чета в очите му от изумление до ненавист. Внезапно човекът скочи, блъсна чинийката с кебапчетата и хукна нанякъде. Брей, викам си, силата на човешкия поглед, прогоних агресора. Случайно погледнах встрани - мойта чинийка с 3 кебапчета си стои кротко на съседната маса.