Мери била добра католичка. Омъжила се и имала десет деца. Но съпругът й внезапно починал, тя се омъжила отново след две седмици, за да да намери утеха в скръбта си. Родила от него още дванайсет деца. Когато станала на шейсет, мъжът й починал и след няколко месеца и тя го последвала в гроба.
На погребението свещеникът вдигнал поглед към небесата и казал:
- Слава тебе, господи, те най-накрая се събраха.
Най-големият син на Мери, който седял на първата пейка, се обърнал към него:
- Прощавайте, отче, но кого имахте предвид - баща ми или вторият ми баща?
- Краката й, момчето ми - отвърнал свещеникът.
В автобуса до една жена сяда англичанка. Българката носела една тепсия баклава и почерпила англичанката:
- Заповядайте!
- Тенкио, тенкио.
Българката помислила, че това е малко и дала още малко.
- Тенкио, тенкио. - казала пак англичанката.
На българката и писнало и казала като дава цялата тепсия на англичанката:
- Тенко, тенко, на ти ся дебеленко.