Червената шапчица, по Едгар Алън По
Край старата, мрачна, обвита в тайнствено-жесток воал гора, над която се носеха тъмни облаци зловонни изпарения и сякаш се чуваше злокобен звън на окови, в мистичен ужас живееше Червената шапчица.
Един стар турчин, майстор-дърводелец, лежал болен и пъшкал.
Около него се въртял калфата му Мехмед и попръдвал...
Турчинът се надигнал и му казал с тъжен глас:
- Ах Мехмед, Мехмед, аз умирам, а ти кокетничиш.