На една поляна си пасе стадо крави, обаче естествено поляната била оградена с ограда от бодлива тел, че да не излизат хайванчетата. От външната страна на оградата обаче пасял як плодовит бик. Той съзрял красива кравичка с голямо виме и влажен поглед и след като си мучали известно време той се засилил, прескочил оградата, отишъл при нея и попитал:
- Мууу, как се казваш, сладурче?
- Амиии...аз съм Сивушка Недостъпната. Ама за тебе съм само Сивушка. А ти кой си?
- Ами, аз съм Белчо Надарения, ама за тебе съм само Белчо, щото дарът ми остана да виси на оградата.
Заека и Скункса, както си бягали по горската пътека един срещу друг, се сблъскали на един завой и изпаднали в кома. След известно време се събудили с амнезия. Заекът казал:
- Хайде да се опишем един друг та дано се сетим кои сме.
- Добре - казал скунксът, и започнал да го описва:
- Ти си един такъв малък, пухкав, с къса опашка, дълги уши и страхлив вид.
Заекът се плеснал по челото и казал:
- Аз съм заек, сетих се. А ти си един космат, миризлив, с черта по средата.
В това време скунксът се разплакал:
- Аз сигурно съм ГЪЗ...