В трамвая влиза циганин, застава до някакъв военен и без да иска му стъпва на крака. Военният невъзмутимо стои и отвреме-навреме поглежда ту часовника си, ту циганина. По едно време се обръща и му трясва един по муцуната. От съседната седалка скача един човек и също трясва една на циганина. Става скандал и тримата ги прибират в полицията.
Следователят ги разпитва.
Циганинът:
- Нищо не разбирам! Качвам се в трамвая и един военен ме тресна по мутрата, после пък някакъв друг човек стана от една седалка и също ме тресна.
Военният:
- Пътувам си аз спокойно в трамвая. По едно време се качва някакъв циганин и ми стъпва на крака. Помислих си, че ако до пет минути не си махне крака, ще го тресна по мутрата.
Другият побойник:
- Гледам седи един военен, гледа си часовника, гледа циганина, гледа пак часовника, гледа пак циганина и изведнъж му тресва един по мутрата. Ами, помислих си - почна се…
Перничанин влиза в магазин в
София, спира пред щанда с ризи и
започва да разглежда.
- Нещо за Вас, господине? - пита
продавачката.
- Искам една люлякова риза.
Продавачката оглежда щанда, вади
една лилава риза и му я подава.
- Не искам лилава, искам люлякова.
Продавачката се сепва, обръща се
назад, изважда една цикламена
риза и я подава.
- Ти майтап ли си правиш с мене?
Дай люлякова риза!!
Продавачката подава всякакви
цветове и накрая, след всички
неуспешни опити заявява:
- Съжалявам, господине, люлякови
ризи нямаме.
- Как да немате, като ги виждам.
- Къде са?
- Ей ги там, ма! - сочи оня към
купчина бели ризи.
- Но те са бели!?!!
- А, к`во , бел люляк нема ли?