Една мутра всеки божи месец карал възможно най-яките коли. То не било Ферарита, то не било МакЛаръни, то не било Поршета. И всичките тези коли му ги давал шефа му. Тъй ама в последния ден от месеца мутрата винаги ги чупел. Един път, втори път, трети път, шефа му вече пред фалит. Последния ден на месеца тоя път шефът решил да се качи при мутрата и да види, какво толкова прави. Качва се той късно вечерта. Мутрата тръгва по магистралата 100 после 130 140 170 200. Шефа почнал видимо да се притеснява за своето здраве, а като се сетил, че е последен ден от месеца бил готов да скочи от колата в движение. Карал си мутрата и по едно време в насрещното два фара на един камион тип ТИР. Мутрата се обърнал към шефа и казал:
- Шефе, шефе гледай ся как ше мина между тея два мотора.
Гробище. Погребение. Бригадирът на гробарите забелязва, че от джоба на покойника стърчи 50-доларова банкнота.
- Пешо! - обръща се той към един от подчинените си. - Я забаламосай нещо опечалените.
Пешо започва да отвлича вниманието, а бригадирът се навежда и взема банкнотата. В този момент покойникът го хваща за ръката и казва:
- Данъчна полиция. Проверка - контролно погребение!
- Ти си върши твоята работа, а аз моята...-казва гробарят и забива първия пирон в капака на ковчега...