- Татко, викат те на малка родителска среща.
— Как тъй малка бе?
— Аз, ти и директора.
— Защо?
— Подпалих кабинета по химия.
След няколко дни.
— Татко, пак те викат.
— Защо?
— Взривих кабинета по физика.
След още няколко дни.
— Татко, пак те викат.
— E, тоя път няма да отида.
— Ми прав си, кво ще правиш в тези развалини.
- Вероятно е ужасно да си куц! - казва състрадателна жена, докато пуска пари в шапката на просяка.
- Така е, мадам...
- Но още по-ужасно е, навярно, да си сляп?
- Много по-лошо! - въздъхва просякът. Когато бях сляп, ми пускаха в шапката какви ли не боклуци...