Вторник, 17 ноември 2026 | Перник Предимно облачно 8°
Двама мъже - сърбин и чех, били първи приятели. Веднъж чехът гостувал на сърбина и тръгнали да се разхождат из Белград. Минавали край операта и сърбинът гордо казал: - Овде йе наша опера. - Мааме в Праци (сиреч, имаме в Прага). Продължили нататък и минали покрай новия стадион. Сърбинът казал: - Ово йе наш нови штадион. - Мааме в Праци. И така, където и да минат, сърбина посочвал това и онова, а чехът все отвръщал - мааме в Праци. На сърбака му прикипяло и го закарал на една морава, а в средата й - два огромни валчести камъка. - Ово са муди наш Марко Кралевичи! - Мааме в Праци - по навик отвърнал чехът. - МААТЕ КУРЕЦ - ОВА СА МУДИ! - размахал среден пръст пред лицето му сърбинът.
Любими Герои 4,351 прегледа
Следващ →

Още вицове

Говорят си двама приятели: - Ей, много я мразя тая моята тъща... - Аз пък моята много си я обичам. С всеки изминал ден повече я обичам. Ден след ден... Утре ще й правим 40 дена. Брак - това са такъв вид отношения, при които едната страна винаги е права, а другата - мъж. - Ще Ви дам съгласието да се ожените за дъщеря ми, но при условие, че ще спрете да пиете, да пушите, да скитате с приятели и ще и помагате в домакинската работа - пране, готвене, миене и т.н.... - Ама Вие да не искате дъщеря Ви да се омъжи за някой идиот? В училището питат син на мутра: - Колко е две по две? - Четири! - А пет по девет? - Нещо почнахте много въпроси да задавате, а! Артист-вентрилоквист (от тези дето могат да говорят без да си мърдат устните), излиза за поредното представление на сцената и заедно с куклата си започва да ръси вицове за блондинки. Изведнъж от публиката се изправя представителна дама с платинено-руса коса и го прекъсва ядосано: - Какво ви дава право, чрез обобщаващия образ на блондинката, да разпространявате сред хората порочното и с нищо необосновано мнение, за ниския коефициент на интелигентност на представителите на женския пол с коси по-светли от средно-статистическите? Смаян от коректния и зададен с авторитетен тон въпрос, вентрилоквистът започва да мънка: - Госпожо, съжалявам, но това ми е рабо... - Вие не се месете, господине! Не споря с вас, а с мъничкия тъпанар на коленете ви!