Вторник, 17 ноември 2026 | Перник Предимно облачно 8°
Двама приятели решават да станат алпинисти и като за първи път да искачат един връх на 3000 м височина. Обаче и двамата имали по един дефект: единият бил много нервен и невъздържан, а другият заеквал. Нервният вървял бързо по байра, заекващият не можел да го настигне и започнал да го вика: - Ейй, Ива... ейй Ива... Ейй Ива... ейй Иванееее. - Какво си се развикал бе, ще падне некоя лавина да ни затрупа. - Абе пп... а пп... а пп... а пп... а пп. - Стига пъка бе, не мога да изкача байра, като са качим горе ше ми го кажеж. Стигнали върха и нервният попитал приятеля какво е искал да му каже. - Абе пп... палатките останаха долу! - Абе ти защо ми го казваш сега, бе? - На... на... ли те пи... пи... тах и ти ми каза като са качим горе да ти го кажа. - Леле, ти си ебати заекващия тъпак! - Абе мм... а мм... а мм. - Не мъкай, слизаме долу, че няма време. Слизат долу и палатките ги няма. - Каде са палатките? - Мм... а мм... МАЙТАПА СА БЕ!
Разни 3,217 прегледа
Следващ →

Още вицове

Ако се погледнеш в огледалото и не видиш нищо, значи просто си станал неотразим. Съпрузи пътуват в претъпкан автобус. Жената настойчиво заглежда стоящият до нея мъж. Внезапно той се обръща и възмутено казва: - Как си позволявяте да ме обарвате! Съпрузите слизат на следващата спирка. - Скъпи, кълна ти се, че не съм го докосвала изобщо! - казала съпругата. - Вярвам ти скъпа - отговаря съпругът - аз бях... С един приятел, подпийнали се качваме в метрото. Пълно е с народ, стоим и се държим за ръкохватката. Срещу нас седи миловидна девойка с котенце в ръцете. Приятелят ми, казва се Васко, с умиление, направо с нямо обожание и нескрит възторг, очаровано гледа спящото зверче. Девойката усеща погледа му, изразяващ широка гама от чувства. Гледат се около минута един друг в очите, в погледите им се чете любов към котките, към всички домашни животни, към всички кучета, и въобще към всичко живо... И тук, без да прекъсва този трафик на чувства, Васил с въздишка пита: - Може ли да я погаля? Девойката леко смутено: - Разбира се... Васил нежно гали... не, не котенцето, а гърдата на девойката (това беше през лятото, блузката й беше тънка, пък и имаше какво да се погали). Девойката почервенява цялата, Васко галантно произнася: - Благодаря… Народът наоколо ляга от смях, а девойката слезе на следващата спирка. Генко в аптеката, сочейки към витрината с презервативите: - Дайте ми такива, че после да не идвам при вас за памперси. Табела до басейна: "Ние не плуваме във вашата тоалетна. Моля, не пикайте в нашия басейн."