Много късно през нощта. На вратата се звъни. Разярена жена отваря, а в ръцете си държи точилка. От другата страна на вратата стои мъжът й - съвършено пиян. Той поглежда точилката, разтваря ръце в опит да прегърне жена си и мърмори:
- Милата ми тя, ама нямаше нужда посреднощ да ми точиш баници...
Манастир. По сградата работи млад, хубав дърводелец, поправя врати, прозорци и други дървении. При игуменката отива млада монахиня да се изповяда:
- Грешна съм, случайно видях голото тяло на майстора в банята. Между краката има нещо продълговато и аз го попитах какво е то. Той ми каза, че е дървото на живота и ако го барна, ще видя как пораства. Аз го хванах и то наистина започна да расте. Той ми каза малко да го подърпам и от него започна да изхвърча нещо бяло. Каза ми, че това са соковете на живота..
- Що лъже така този младеж - казва старата игуменка. - Пък на мен ми каза, че е вълшебната флейта, аз надувах, надувах, никакъв звук не излезе, само ми напълни устата със смазката и той ми каза, че затова не свири, щото съм изпила смазката..