Късно вечерта Сталин звъни на Жуков по телефона:
- А, Георгий Константинович, още ли не са ви разстреляли?
- Но, другарю Сталин, - уплашено отвръща маршалът - аз вярно и предано служа на родината, защо ще ме разстрелват?
- Не, не, трябваше да ви разстрелят. Сега не се сещам защо, но ще си спомня, не се безпокойте, ще си спомня…
След разговора Сталин затваря телефона и си мисли:
"Така… На кого още не съм пожелал спокойна нощ?"
В кръчмата двама си говорят. Единия:
- Мисля да отворя един магазин, търся съдружник.
- Чудесно, точно търсех с какво да се заема.
- Добре, значи се разбираме за утре вечерта. Вземи една щанга.