Вторник, 17 ноември 2026 | Перник Предимно облачно 8°
Тежък изпит. Всичко дотук - скъсано, излиза един усмихнат с шестица: - Лесно беше. Първи въпрос: Кой е президентът на Куба? Казвам: Фидел Кастро. Втори въпрос: Кои са комунистическите въстания в България? Казвам: 1923 - неуспешно, 1944 - успешно. Последен въпрос: Има ли живот на Марс? Казвам: Учените отдавна работят по въпроса, но още не са установили. Е това пита всички, така че запомнете отговорите. Студент, който тепърва ще влиза, започва да си повтаря: "Фидел Кастро, 1923 - неуспешно, 1944 - успешно, учените отдавна работят по въпроса, но още не са установили... Фидел Кастро, 1923". Влиза той в залата. Доцентът го пита: - Как се казвате, колега? - Фидел Кастро! - Хмм... Добре, колега... Хм.. Както и да е... Кога сте роден? - 1923 - неуспешно, 1944 - успешно! - Вие да не сте луд?! - Учените отдавна работят по въпроса, но още не са установили!
Студентски 4,170 прегледа
Следващ →

Още вицове

Едноетажен хотел в Слънчев Бряг с десет декара парк на първа линия... - Иха! Вече разрязахме сватбената торта! - Как така разрязахте?! От нея трябваше да изскочи тъщата! Двама плешиви се скубали, двама глухи слушали радио, двама слепи гледали телевизия. Една китара летяла над морето и паднала. Поуката е дрън дрън та пляс. Една монахиня се возела в такси. Забелязала че шофьорът я гледа втренчено по време на пътуването. Попитала го защо и той казал: - Искам да те попитам нещо, но не искам да те обидя ! - Не можеш да ме обидиш. Била съм монахиня толкова дълго, че съм чула почти всичко. - Винаги ми се е искало монахиня да ми направи свирка. - Ами... Можем да уредим нещо, но при две условия. Не трябва да си женен и трябва да си католик. - Суууупер ! Не съм женен и съм католик ! - Добре. Отбий. Таксиметровия шофьор отбил и монахинята се захванала за работа..Малко след това таксиметровия шофьор се разплакал. - Защо плачеш, синко ? - Сестро, съгреших. Излъгах... женен съм и съм евреин. - Няма нищо. Името ми е Брус и отивам на бал с маски. Съществува цяла гама отенъци на сивото. Има сиво преливащо в розово - на щастието, сиво-бежов цвят - на земята, сивосиньо, което жали за небето, но има и едно сиво подобно на смола, на непрозрачна мазилка, задушаващо сиво, дори и когато е светлосиво. Тази грозна сивина на облаците - сивина, която те кара да се съмняваш, че понякога е имало и хубави дни.