Разказ на ветеринар:
Веднаж на гости ми дойде бивша моя студентка. Седим, говорим си и в един момент телефонът й звъни. Стопанката на куче, при която тя се кани да върви. Разговорът (както го чух, т.е. – само нейните отговори) звучеше така:
- Да, ще дойда при вас след около час…
Сигурно, по-добре да ме посрещнете на спирката на метрото. "Западен парк"? Добре, след един час. Как да ме познаете? Ами, аз съм висока и стройна. Облечена съм с черно палто, дълга черна пола… Черни ботуши… Чантата… Въобще, цялата съм в черно и с коса...
В разговора настъпва дълга пауза.
- …Коса – това е някаква прическа!
Возят се значи в рейса хора а между тях една страшна мадама. Един женкар обаче забелязал мацето и тръгнал да се пробва:
Отива той при нея и и казва:
- Извинете колко е часа? - с цел да тръгне разговора
Обаче и мадама умна била и му отговаря:
- Ооо я си гледайте работата, господине!?!?! Какво искате от мен, я погледнете вие си имате часовник на ръката я не ме закачайте ако обичате !!! - и се фръцнала гордо.
А той и казва:
- Но моя часовник не е обикновен той познава разни работи за хората.
И мадамата веднага се заинтригувала и пита:
- Така ли? Я да видим какво ще познае за мен?
- Ами сега чесовника ми показава че сте без бикини !!! - рекъл мъжа
А мадамата се засмяла закачливо и му рекла:
- Нищо подобно господине с бикини съм!!!
А господина отвръща:
- Така ли?!?!?! Значи пак е избързал с един час!!!