Вторник, 17 ноември 2026 | Перник Предимно облачно 8°
На язовир се срещат двама рибари. Единия доста възрастен а другия много млад. След няколко часа висене младия се обръща към по-статия: - Дядо, какво правиш, как така ловиш толкова много риба, а аз сам до теб и нищо не мога да хвана? - Ами виж какво ще ти кажа синко, сутрин като стана и погледна на коя страна ми е виснала оная работа на там хвърлям въдицата. - Добре, дядо, ами ако ти сочи на горе? - Момче ако ми сочи нагоре аз за риба ли щте ходя...
Семейни 4,399 прегледа
Следващ →

Още вицове

Стани, стани вулкан Исландски! От сън дълбок се събуди! Срещу летища и паланки Ти лава, пепел изхвърли! Живеем в такова общество, където пицата идва по-бързо от бърза помощ... Неизвестен мислител. Земеделците са отказали да се срещнат със земеделския министър, искали са среща с най-големия експерт - Боко Картофа. Превод на поема написана от един африкански "Шекспир" Скъпи Бели Приятелю, Ето някои неща, които ти си длъжен да знаеш: Като се раждам, аз съм черен. Като израствам, аз съм черен. Като ходя под слънцето, аз съм черен. Когато ми е студено, аз съм черен. Като ме е страх, аз съм черен. Като съм болен, аз съм черен. Като умра, аз все още съм черен. А ти, Бели Приятелю, Като се раждаш, ти си розов. Като растеш, ти си бял. Когато си под слънцето, ти си червен. Като ти е студено, ти си син. Като те е страх, ти си жълт. Като си болен, ти си зелен. Когато умреш, ти си сив. И имаш още нахалството да ме наричаш "ЦВЕТЕН"! При насъпилото положение в България, Иванчо взел та умрял от глад. Явил се той пред вратите на рая. Сам Господ му отваря. - Господи, Иванчо съм от България. Мисля, че водих праведен живот та се явявам тука. - Да Иванчо, за тука си. Влизай. И тъй като било по обед, Господ го пита: - Сигурно си гладен, ще хапнеш ли с мен? - Ами да, защо не. Отворил Господ една рибена консерва, седнали на един камък и яли. Докато яли, гледа Иванчо долу в ада, ония ми ти пичове нагъват пържоли, пият вино, музика и мацки, с една дума - купон. На другия ден на обед, пак същата история. На третия ден след като нагъвали пак консерви а ония долу печено прасе, Иванчо се осмелил и запитал: - Господи, извинявай ама каква е тая работа, ние тук уж в рая, пък караме на сухоежбина, а ония долу пируват. - Иванчо, какво да ти кажа, не си заслужава да готвя само за двама души.