Леонид Илич Брежнев застава на трибуната на поредния партиен конгрес да чете реч. Вади листа и започва: - Ох, хо, хо, ох, ох, хо… Отзад го бутат: - Другарю Брежнев, обърнете листа! От тая страна играхме на кръстчета и кръгове.

СССР, 60-те години. КГБ. Телефонът звъни: - Ало, КГБ ли е? - Да. - Обажда се Иван Сидоров. Избяга ми папагалът. - Ние сме КГБ, а не зоопарк! За какво ни се обаждате? - Искам да кажа, че не споделям политическите му възгледи

Кореспондент на чужд вестник пристига в един наш град. Целта му е, да напише статия за живота на простите хорица в комунистическото общество, която да се използва за пропаганда. За да стане статията колкото се може по-зловеща той влиза в една кръчма и задава въпроси на най-пияният човек в нея: - Кажете ми, господине. При нас във всяко семейство практически има автомобил, а при вас например, има ли автомобил? - Им-м-м-ма! И не един, а два даже! - Как два? - Ами ей сега като те тресна със стола по тиквата и ще пратят една кола за теб, и една за мен…

По време на комунизма. Върви си един обикновен човек из Москва, оглежда магазините и си мърмори: - Сирене няма… яйца няма… месо няма… мляко няма… Идва до него милиционер и му казва: - Ако не млъкнеш веднага, ще те ударя с пистолета по главата! - Стига бе, и патрони ли вече няма?

След рухването на тоталитарния режим един големец отишъл заедно със сина си на гости на властващ диктатор. Още при влизането диктаторът поздравил високо: - БКП! Големеца отвърнал на поздрава: - ДКМС! Гостували що гостували и си тръгнали. Като се отдалечили, синът учуден попитал баща си какво означават тези инициали БКП и ДКМС. Бащата обяснил: - БКП - това е "Бягай крий парите", а ДКМС - "дреме ми на капата, мойте са скрити".

Бях малък и минавах покрай къщата на чичко Ленин. Оттам се носеше апетитна миризма на кюфтета. А аз - гладен, гладен… Срам не срам, звъня на вратата. Излиза чичко Ленин с престилка и вилица в ръката. - Чичко Ленин може ли едно кюфте, много съм гладен? - Да се махаш оттук! А очите му излъчваха ли излъчваха доброта…

Отива Доган на свиждане при Тато в рая. Обажда се на портала и чака. След малко се появява Тато - слаб, целия кожа и кости. - Здрасти - казва Доган, - защо си толкова мършав? - А бе, кво да ти кажа… В кухнята артелчик е някакъв от вашите и ни кара с Брежнев да ядем със сърп и чук.

По съветско време викат някакъв руснак на обяснение в КГБ: - Ти защо редовно получаваш колети и писма от Израел? - Ами по време на войната крих един евреин от немците у нас в мазето, и сега ми е много благодарен и ми праща това-онова. - Как може така бе, другарю! Да си кореспондирате с тая гадна капиталистическа страна! Вие за бъдещето си мислите ли? - Да, мисля. Сега крия един китаец.

В час по история учителката на Иванчо обяснява: - Деца, партизанското име на Тодор Живков е било Янко…. Иванчо настойчиво вдига ръка. Учителката го вдига. - Кажи Иванчо? - Моля, другарко, оттам ли идва лафа "Кура ми Янко"?

Активен борец пита Живков дали може от ордена "Златна звезда" да си направи зъби. - Да - отговаря му Живков, - но можеш да носиш зъбите само по държавни празници.

Умрял един агитатор и след смъртта си отишъл в пъкъла. След три месеца до небето звъни самия Луцифер: - Боже, вземи този агитатор на небето! Тук все разни събрания свиква, партийни занятия провежда, кръжоци създава. В пъкъла настана такъв безпорядък, че е трудно да се издържи и всички дяволи са изцяло обхванати в сдружения! - Добре, прати го при мене! - казва Бог, милосърден даже към пъкъла. След три месеца Луцифер пак звъни до небето да разбере там как вървят нещата с агитатора. - Ало, Боже! - Какъв бог бе! Тук въобще няма Бог!

Умрял Тито. В Югославия обявили "мука" (национален траур). Граждани, неразбрали какво не бива да правят по време на траура, звънят в националното радио да питат: - Да пиемо мое ли? - Не мой! Мука! - А да играмо? - Не мой - мука. Да ви е тужно! - А да йебаме мое ли? - Мое. Али свакой со своя жена - да му е тужно. Да е пуна муката!

По време на комунизма в СССР. Някакъв баровец си купува вносен телевизор и веднага се захваща с дистанционното. Щрак - и на екрана се появява XXV конгрес на КПСС. Щрак - друга програма, пак XXV конгрес на КПСС. Щрак - и на третата програма XXV конгрес на КПСС. Човека започва бясно да сменя каналите, но все попада на конгреса. Накрая започва да сменя честотите, за да намери друг канал. И по някое време му изниква нова програма, която до този момент не е виждал. Навъсен говорител с квадратна челюст се навежда към екрана и казва: - Сменяй каналите, Сидоров, сменяй… Съответните органи вече са на път към вас.

В щаба на руските ракетни войски влиза началникът… - Господа офицери, дойде заповед за съкращаване на щатовете с 10%. Разбирате ли какво означава това? - Да… - А сега подробностите: Смятам, че трябва да започнем с Тексас, Флорида, Алабама…

Сталин чете доклад. Изведнъж някой в залата кихва. - Кой кихна? (мълчание…) - Първи ред, стани! Да се разстреля! Бурни аплодисменти. - Кой кихна? (мълчание пак…) - Втори ред, стани! Да се разстреля! Дълго нестихващи аплодисменти. - Кой кихна? (мълчание…) - Трети ред, стани! Да се разстреля! Бурни аплодисменти в цялата зала, всички стават, възгласи "Слава на великия Сталин!" - Кой кихна? - Аз, аз… (ридания…) - Наздраве, другарю!

Две момчета си говорят през Берлинската стена. - Аз имам портокал! - хвали се западнякът. - А ние си имаме социализъм! - Много важно. Ако си поискаме и ние ще си направим социализъм! - Да, обаче тогава няма да имаш портокал!

Потънал съветски кораб. Екипажът се спасява и изплува до близкия остров. Обаче ги хващат някакви диваци и се канят да ги ядат. Капитанът преговаря с тях: - Другари, при вас имаше ли революция? - Не. - А съветска власт? - Не. - А колективизация? - Не. - А култ към личността? - Не… - А перестройка? И това не? - А ленински съботници всеки месец? Пак не? Ами тогава от какво сте озверели така?

По време на студената война американците се готвят да изпитват нова балистична ракета. Развръщат установката на тайно място в гората, подготвят се за старт. На близкото дърво стоят две гарги и си говорят: - Ще излети. - Няма да излети. - Ще излети бе! - Няма да излети. Изстрелват я, ракетата се издига на стотина метра във въздуха и се взривява. Едната гарга казва: - Ей, вярно бе, не излетя. Другата застава мирно и козирува: - Служа на Съветския Съюз!

- Другарю Сталин, вие имате ли си хоби? - Да, колекционирам политически вицове. - И много ли сте събрали? - Три-четири лагера.

Доматът, картофът, бобът и тиквата решили да станат партийни членове. Отишли на изпит. Преди да влезат Доматът казал, че сигурно ще го приемат, защото е червен. Картофът казал, че и неговото приемане е сигурно, защото бил дефицитен. Бобът казал, че бил национално ястие и работата му е сигурна. Само Тиквата нищо не казвала. Дошъл им редът и влязъл Доматът. След малко излязъл и другите го попитали: - Какво стана, защо си оклюмал? - Да им… Не ме приеха. Казаха, че преди да стана червен съм бил "зелен". Влязъл Картофът и той излязъл оклюмал след малко: - Да им… и мен не ме приеха. Казаха, че съм имал връзки с чужбина. След това влиза Бобът и той излиза в същия вид: - Да им… Не ме приеха, казаха, че съм "издавал тайна". Накрая влиза Тиквата и излиза след малко радостна. Другите я попитали: - Какво стана, да не би да те приеха? - Приеха ме! Казаха: една "тиква" повече или по-малко - все тая и ме приеха.