Нова секретарка отива за първи ден в офиса. Появява се 15мин. преди началото на работния ден, отваря прозорците широко. Влиза шефа и започва да се оплаква.
-Ауууу, моля Ви, веднага ги затваряйте тия прозорци. Толкова е студено тук и това течение. Аз съм се родил недоносен и лесно настивам.
Ден втори. Отново отива по-рано, носи и ел. печка, която включва на макс. Шефа идва:
-Каквя е тая сауна така, печки-мечки, нали Ви казах, че съм недоносен, с капризно здраве и лесно се претоплям.
Ден трети. Шефа влиза и вижда секретарката си небрежно полегнала на дивана, разчекната, със свалени прашки, но преди да каже каквото и да било, тя му подвиква:
-Айде, влизай най-после да те донося, че ми писна от тебе!
Червената шапчица, Максим Горки
I Вариант:
Стаята на бабата беше стара и нечиста. Стъклата на прозорците, вече мътни от старост, бяха гъсто оплюти от мухите. Бабата, стара и сива като своя дом, се вдигна сред дрипавите си завивки и погледна с уплашени сълзящи очи вълка.
- Здравей, Никитишна - поздрави с мазен глас той.
II Вариант:
Щом видя вълка на прага, тя се изправи - силна, смела кат богиня - се загледа в него с изпепеляващ огнен взор. Зърнал този огнен поглед, звярът с ужас си помисли, че таз баба е тъй смела, затова, че е Човек.
- Какво искаш, сиви вълко? - каза Бабата безстрашно и понеже бе Човек, думите й прозвучаха гордо.