Беше топъл майски ден през юни. Тръгнахме преди час, а вече 5 часа се разхождахме. Времето беше приятно. Валеше проливен дъжд и слънцето силно напичаше. Видяхме сърна, с малките си зайчета и катерички, с техните синигерчета. Лисиците прехвърчаха от дърво на дърво и пееха омайно, а цветята ухаеха на развалени яйца.
- Докторе, помогнете! Ще ви бъда вечно благодарен! Пари ще ви дам!
- Парите в аванс обаче! Че то какво става - всички така разправят, а после гледаш - лежи си в ковчега и се прави, че не те познава...