- Тате, тате, учителката в училище ме научи да броя до пет!
— Я покажи!
— Едно, две, три, толкова ли е трудно бе тъпанар (удря се по главата) четири, пет!!!
Щирлиц си вървеше из берлинските улици, а всички погледи бяха вперени в него. Какво ли го издава, мислеше си той. Дали високото руско чело, дали сините му очи, или волевата брадичка... а може би парашутът, който се влачеше след него.