Сряда, 9 септември 2026 | Перник Слънчево 24°
Една бременна жена се разхождала с малката си дъщеря в парка. Момиченцето започнало да я разпитва: - Мамо, какво има в коремчето ти? - Бебенце, маминото. - А ти обичаш ли го? - Разбира се, маминото. - Ама много ли го обичаш? - Много го обичам! - Ами тогава защо си го глътнала, бе, мамо-о-о?!
Деца 2,799 прегледа
Следващ →

Още вицове

В чата. Той: - Здравей, да се запознаем? Тя: - Кой си ти? Той: - Може да съм този, който чакаш цял живот. Тя: - Дядо Коледа, ти ли си? На Иванчо му дали за домашно да напише как се е появил на бял свят.И той питал майка си: -Мамо,как съм се появил на бял свят? -В зелка те намерихме! Иванчо питал и баща си: -Тате,как съм се появил? -В роза те намерихме! И накрая в съчинението си Иванчо писал: -Вече няколко поколения от моя род се размножават вегетативно,без да знаят за кефа от личния живот... Ако хората не изпълнят гражданския си дълг, то държавата ще изпълни съпружеския си дълг. Нервен съпруг се прибира в къщи и започва да си търси причина за да набие жена си. - Жена , ела тук! - тя идва - Събуй ми обувките! Тя изпълнява и той продължава: - Свали ми и чорапите! Тя и това прави, а той продължава: - Давай да ям! Тя покорно изпълнява. - Сипи ми едно питие! Тя му налива , а той побеснява повече. - Включи телевизора... - Донеси ми вестника... - Налей ми още едно... - Я включи лампата! Тя отива и щраква ключа. - Я сега я изключи ... ха така! - Я пак я включи... - Я пак я изключи... - Я пак включи... - Абе ти на кой сигнализираш ма? Ще ви разкажа една история на заврения зет - Ненко Тупурдашки, който дванайсет години живял под чехъла на тъща си и което е най-страшно - тъща му така и не си купила нови чехли. Всяка божа сутрин Ненко Тупурдашки се събуждал от неясни гърлени звуци, и още не отворил очи виждал тъща му се надвесила над леглото и гальовно нарежда: "Ненко, много добър зет си? Грижиш се за дъщеря ми, на осми март цветя ми подаряваш, но за да те уважавам искам да уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Това да ми е застраховката, че ще ме помнят хората." Каквото и да направел Ненко, тъща му все повтаряла: Хубаво, ама ако ме уважаваш ще уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Един ден Ненко Тупурдашки се прибрал ухилен от ухо до ухои от вратата, прегълнал тъща си, целунал я по бузата и казал: Мамо, ти нали искаше да те погреба пред паметника на коня пред народното събрание? Уредих те - след два часа трябва да си там!