Алберт Айнщайн умира и пристига на небето. Тъй като е VIP, посреща го самият Господ:
- Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, каква велика формула измисли!
А Айнщайн казва:
- Остави я моята формула, аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула, онази, по която направи човека. Дай да я видя, моля!
Господ се дърпа:
- Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова...
Но след дълго настояване на Айнщайн, Господ му подава едно смачкано листче:
- Ето я тази формула.
Айнщайн чете внимателно, изведнъж се сепва и казва:
- Но, Господи, тук има грешка?!
- Е, точно това, де...
Шерлок Холмс и доктор Уотсън летели с балон. Последвала изведнъж авария и балонът се приземил насред блато. Седели двамата пътници вътре, а по пътя до блатото минал някакъв човек. Холмс му подвикнал:
- Хей, добри човече! Знаеш ли къде се намираме?
Мислил човекът, мислил, пък накрая изтърсил:
- Вие се намирате в кошницата на балона насред блатото.
Заминал човекът и ги оставил шашардисани. Холмс се обърнал към Уотсън и му казал:
- Ето този, скъпи Уотсън, беше програмист.
- Как познахте, Холмс?
- Елементарно, скъпи Уотсън. Първо: този човек мисли дълго време над прост въпрос. Второ: дава съвсем точен отговор. Трето: от този негов отговор ние нямаме никаква полза.