Заради кризата изгубих работата си, преживявам четвърти месец на единия хляб и сладък чай. Вчера се порових из шкафа, намерих половин килограм боб и две глави лук. Реших да си направя боб. Чистя си аз боба, а малка хлебарка притичва към мен.
Бедната, от глад даже не се страхува от стопанина. Не я убих, като сварих божа, капнах й малко и на нея. Сега си седя и й капвам от сладкия чай. А хлебарката стана съвсем питомна. Яде почти от ръката ми.
В центъра на един град поставили робот, който можел безпогрешно да отговаря на всички въпроси.
Пред робота се събрала опашка: хората искали като задават въпроси на робота, да го изпробват. На опашката се наредили и две момченца. Едното казало на другото:
- Виж сега как ще го затрудня - и задало на робота следният въпрос: - Кажи ми сега в момента къде е баща ми?
Роботът отговорил:
- Баща ти, момченце, в момента е на събрание.
Момченцета казало пренепрежително:
- Имаш дя вземаш, баща ми умря още преди две години.
Тогав роботът отговорил:
- Умря на майка ти мъжът, а баща ти е на събрание!