"Ние сме трима братя - царски синове. Вчера баща ни реши да ни ожени. Даде ни по един лък и една стрела и ни каза да стреляме. Който където улучи, там ще му е годеницата. Аз улучих в едно блато и тръгнах да си търся стрелата. Нагазих в блатото - наоколо кал, воня, мръсотия! Изведнъж гледам - една жаба държи в устата си стрелата ми. Викам й: "Дай стрелата, гадино!" А тя ми вика: "Целуни ме и тогава!" Какво да правя - целунах я.
И тя се превърна в чудно красиво дванадесет годишно момиче. Честна дума, господин следовател! Така си беше!"
Една жена се събужда през нощта и чува мъжа й да ридае в кухнята. Притеснена отива при него:
- Скъпи, какво е станало?
Мъжът започва още по-гласовито да плаче, да хълца
- Помниш ли кога... преди 20 години... баща ти ни хвана и ме заплаши... Или да се женим или ще ходя в затвора?
- Да спомням си. И какво?
Мъжът отново избухва в сълзи:
- Днес щяха да ме пуснат.