Иванчо имал съученик Пешо, който нямал уши. Иванчо постоянно го подигравал и Пешо се оплакал на директорката. Предупредили Иванчо никога да не споменава и дума за ушите на Пешо. На следващия ден Иванчо среща Пешо и го пита:
- Пешо ти добре ли си със зрението?
- Да.
- А след десет години добре ли ще бъдеш със зрението?
- Предполагам добре - отговорил му Пешо
- А след 50 години как ще бъдеш със зрението бе Пешо?
- Ами предполагам че, ще нося очила.
- Къде ще ги сложиш бе мойто момче, къде?
Попаднал един мъж на необитаем остров. Гледа - има банани, и риба в реката, от глад няма да умре. Лошото - пълна самота. Изкарал така три месеца. И един прекрасен ден от гората излязла ослепително красива жена. На мъжа му потекли чак слюнките, отива при нея и слага ръка на рамото й, а тя се отдръпва и казва:
- Искаш ли да съм твоя?
Мъжът кима.
- Качи се на палмата и отгоре крещи, че ме обичаш.
Мъжът направил, каквото казала хубавицата, а тя:
- Малко е това, сега си сложи два банана в устата и подскочи тридесет пъти.
Мъжът и това направил, а тя:
- И това е малко. Сега застани надолу с главата.
Мъжът застанал на глава и едвам казва:
- Нека да се запознаем. Казвам се Иван.
- А аз Шизофрения.