Пътуват семейство индианци във влака. Мъжът-стария индианец казва на жена си:
- Вождът е жаден! Жено, марш за вода!
- Къде да я търся сега тая вода във влака? - попитала жена му.
- Казах отивай за вода! Ще я търсиш и ще я намериш. Върви в края на вагона, там трябва да има. Става жена му и след малко се връща с една кана вода. Вождът пие и се успокоява. След малко обаче пак извиква:
- Жено, отивай за вода! Жена му отива и пак му носи да пие. След известно време той пак я праща да му донесе вода. Тя обаче се връща с празна кана. Индианецът се мръщи:
- Защо ти жено не носиш вода на вожда?
- Защото някакъв бледолик си е събул гащите и е седнал върху кладенеца.
Малко момиченце за първи път присъства на бракосъчетание. По едно време дърпа майка си за роклята и пита:
- Мамо, защо булката е цялата в бяло?
Майката:
- Защото бялото е цветът на радостта и щастието. За булката, днес е най-щастливият ден от живота....
Момиченцето /след кратък размисъл/:
- Мамо, а защо тогава младоженецът е в черен костюм?