Дон Корлеоне като малък (12-годишен) седи и пише писмо на Дядо Господ какво иска за Коледа.
Започва писмото "Мили Боже, много ми се иска да имам червен велосипед с лъскави калници, и..."
Къса листа и си мисли: "Няма да стане. Човек убихме преди месец. Обаче, от друга страна, той сам си беше виновен - кой го кара да влиза в нашия район?"
Пак почва: "Господи, много ми се иска за Нова година да имам червен велосипед..."
Пак къса писмото: "Няма да се навие. Участвах в групово изнасилване. Обаче, от друга страна, тя сама си беше виновна - като й предлагахме пари защо не ги взе?"
Пак пише: "Господи!". Спира, замисля се, посяга пак да скъса листа обаче се сеща нещо. Скача, сваля статуетката на Дева Мария от стената, заключва я в един сандък и продължава писмото:
"Исусе, ако искаш пак да видиш майка си..."
Вратата се отвори и в стаята на красивата принцеса влезе рицарят. Красавицата плачаше на леглото си, виждайки го, тя се разплака още повече.
- Утре ще ме дадат на дракона! - хлипайки, съобщи тя на рицаря. - Всяка година драконът иска да изяжда най-красивата девица от града. Това съм аз! Но защо съм толкова красива...
- Ще те спася! - смело възкликнал рицарят.
- Ще убиеш дракона?!
- Има много по-лесен начин! - отговорил принцът, разкопчавайки си гащите вече.
- А друг начин няма ли? - смутено попитала принцесата.
- Мога да ти счупя носа и няма да си най-красивата.
Принцесата въздъхнала и започнала да се съблича...