На Иванчо една вечер му се наложило да остане да спи в на Марийка баба й. Когато станало време да си лягат бабата сложила между Иванчо и Марийка една дъска и инструктирала Марийка каквото и да и казва Иванчо тя да отговаря “не бива Иванчо”.
Легнали те и минали не минали 10 минути и Иванчо подхванал:
-Марийке-бива ли двамата да сме легнали на леглото и тази дъска да стои между нас?
-Не бива Иванчо-отговорила Марийка и така махнали дъската.
Минали не минали 10 минути и Иванчо пак:
-Марийке-бива ли двамата да сме легнали на леглото и ти да си облечена с дрехите?
-Не бива Иванчо-отговорила Марийка спазвайки думите на баба си.
На сутринта бабата станала и парвата и работа била да отиде да види как са спали децата вечерта. Видяла Марийка и попитала:
Бабче как мина снощи? , а Марийка отговорила:
-Бабо от това твоето „не бива, не бива”, Иванчо цяла нощ ми го набива.
В една къща се разнася телефонен звън.
Момченце вдига слушалката.
Глас:
- Иванчо, ти ли си?
- Да!
- Я извикай майка си.
- Мама я няма.
- Къде е бе?
- Тя е във ваната.
- Тогава извикай татко си.
- Татко също го няма.
Той също е във ваната.
- М-м-м-м... А дали скоро ще излязат от там?
- Не-е-е-е!
- Защо мислиш така?
- Ами защото преди малко татко ми поиска вазелин, а сега виждам, че ми го няма лепилото.