Учителката съветва учениците да бъдат внимателни към
старите хора.
- Аз преведох една стара жена през улицата! - хвали се на
другия ден Пол.
- Чудесно! - казва учителката. - А ти, Пиер?
- Помагах на Пол.
- Браво! А ти, Жан?
- Аз помагах на Пол и Пиер.
- Защо беше необходимо да им помагаш?
- Ами, онази бабишкера изобщо не искаше да пресича. Аз я
бутах отзад, а те я дърпаха за ръцете.
Нощ. Зима. Автобусна спирка. На спирката стоят и чакат последния автобус семейство с осем деца и слепец. Автобусът пристига препълнен. Жената с децата се натъпква вътре, а на мъжа и слепеца се налага да се прибират пеша. Вървят двамата един до друг, изнервени до крайност. Слепият чука с бастунчето по плочките - трак, трак, трак...
- Слушай, - казва многодетният татко - все едно в главата ми чукаш с тоя бастун. Какво, толко ли е трудно да му сложиш една гумичка отпред?!
- А, не е трудно, ама ако ти беше слагал гумичка накрая, сега щяхме да си седим в топлия автобус!