Когато едно лечебно заведение има действащ директор, а Министерството търси негов заместник, обществото има право да знае не само кой ще бъде избран, но и защо се налага тази смяна. МБАЛ-Хасково не е обикновено търговско дружество. Това е областна болница, от която зависят здравето, сигурността и понякога животът на хиляди хора. Затова изборът на нейното ръководство не може да бъде поредната административна процедура, чиито резултати се съобщават постфактум, без достатъчно публични аргументи. 
В момента болницата продължава да бъде управлявана от д-р Георги Гелов. Според данните, с които разполагаме, за тригодишния си мандат той е успял да изведе лечебното заведение на положителен финансов резултат от 2440 лева. Сумата може да изглежда скромна, но при оценката на едно управление трябва да се разглеждат и изходното финансово състояние, задълженията, разходите и условията, в които е работила болницата. Именно затова възниква основният въпрос: какви конкретни основания налагат смяната на действащия директор? 
През юли 2026 г. Министерството на здравеопазването обяви конкурс за попълване на състава на Съвета на директорите. По две от позициите бяха класирани кандидати. По позицията на представител на държавата, който трябва да отговаря на изискванията за изпълнителен директор, класиране не беше извършено. През октомври беше обявена нова процедура за същата позиция. До събеседване бяха допуснати д-р Георги Гелов и проф. д-р Петър Петров. Тук вече въпросът не е само за конкурсната процедура. Той е и за кандидатите, тяхната професионална биография, управленски опит и обществена репутация. 
Името на проф. Петър Петров е свързано с предишното му управление на пловдивската МБАЛ „Св. Мина“. През 2021 г. БНР съобщава за декларация на медицинския персонал с 20 точки, съдържаща сериозни критики към управленския му стил – обвинения в авторитарност, грубо и непрофесионално отношение и непрозрачност. Това са твърдения на служители, а не съдебно установени факти. Самият Петров е представил своята позиция и е посочил финансовите резултати на болницата като аргумент в защита на управлението си. 
През юни 2022 г. Общинският съвет на Пловдив гласува предсрочно прекратяване на договора му. Този факт, както и публичният спор около управлението на „Св. Мина“, са част от професионалната история на кандидата и заслужават да бъдат взети предвид при оценката му. 
Към този публичен фон се добавят и други медийни публикации, в които се отправят изключително тежки обвинения срещу проф. Петров. Включително и предположения за окултни практики. 
Институциите не трябва да приемат тези публикации като факти, но са длъжни да вземат ясно отношение и да не мълчат. 
Остават въпросите: Има ли официални сигнали или проверки? Потърсена ли е позицията на засегнатия кандидат? Какво е проверило Министерството, преди да допусне кандидатурата на проф. Петров  до следващия етап? 
Не може да няма отговорност при избора на ръководител на държавна болница. Особено когато се обсъжда смяна на действащ директор, обществото има право да попита дали се търси по-добър управител или просто друг „удобен“ човек. 
Ако д-р Гелов не отговаря на очакванията на принципала, Министерството трябва да посочи конкретните основания. Ако проф. Петров е по-подходящият кандидат, трябва да бъдат оповестени критериите и аргументите, които подкрепят този избор. Не е достатъчно да се публикува списък с допуснати кандидати и впоследствие да се съобщи кой е избран. При управлението на публична болница общественият интерес изисква прозрачност, проверими оценки и ясни мотиви. МБАЛ – Хасково не е награда, която може да бъде връчена на нечий предпочетен кандидат. Тя е обществена отговорност. И ако Министерството очаква гражданите да приемат една смяна на ръководството като решение в интерес на болницата, то дължи на тези граждани не формално съобщение, а убедителни доказателства защо тази смяна е необходима. 

Райна Георгиева