Описваният от древноримския географ Клавдий Птолемей град Пергамон в сърцето на Родопите всъщност е Перперикон. Такава теза е имало още преди години, но към момента тя се потвърждава и научно, твърди ръководителят на проучванията проф.Николай Овчаров.

“Клавдий Птолемей - това е човекът, който първи в света започва да използва градуси и минути. Те не отговарят на днешните, но си имат своя ориентир, тъй като в момента се ориентираме по гринуич. Когато вече съчетаем археологически данни с тези историческите и това, което последно е открито в тази посока можем категорично вече да кажем, че старото име на Перперикон е Пергамон. Съвсем спокойно можем да кажем, че е имало и има не само един град с това име, дублирането не е за първи път, мога да ви кажа само, че Хераклеите са над 15“, посочи пред журналисти по време на заключителния брифинг на финала за тазгодишните разкопки на Перперикон проф.Николай Овчаров.

60 души работиха в рамките на четири месеца в т.нар Ареа Сакра или южния квартал на древния град, където бе разкрита площ от около един декар.

“През средновековието това е бил един от кварталите на града. За съжаление през тази година проучихме така да се каже най-бедната част от подградието, това за нас е много важно, тъй като изследваме и самите аспекти от епохата“, посочи на свой ред другият ръководител на разкопките на древния град д-р Николай Бояджиев.

Тази година излязоха още три ротонди. С тях броят на мавзолеите на Перперикон вече е дванадесет.

“Заедно с ротондите излязоха и представителни сгради вече на почти половин километър от Акропола, и това е сградата, в която се намираме в момента. Не успяхме да я завършим, не ни стигна времето, но вече знаем, че става въпрос за голяма представителна сграда, защото покривът и беше паднал и под него се намираха монети, които ни показват как е вървяла хронологията на сградата“, допълва проф.Овчаров.

Откритите находки от разкопките са от 3 – 4век до 14век. Като най-интересните сред тях са кръстовете - реликварии.

“Като този прочут енкулпион, който го намерихме на два пъти. Задната част излезе преди месец и половина, онзи ден излезе и предната част с изображението на Богородица, което е от началото на 10-11 век от епохата на цар Самуил“, съобщи ръководителят на проучванията проф.Овчаров.

Откритите находки, както и останалите през годините ще отидат на съхранение в Регионалния исторически музей в Кърджали.