Първата лидерска среща на върха на ЕС за Средния коридор е сериозен тест за това, което предстои, и как България ще се справи с важната роля, която ѝ присъжда ЕК относно диверсификацията на пътищата за доставки на стоки и участието в световната търговия. Това коментира проф. Христина Николова по Bloomberg TV Bulgaria.

Тя определи факта като много положителен, че на правителствено ниво се заговори за създаването на национално портфолио от приоритетни проекти, които са подредени по стратегически приоритет и степен на проектна готовност.

„Важно е в периода до организацията на срещата да бъдат обосновани всички проекти, които имат значение за развитието на т. нар. Среден или Транскавказки коридор, включително модернизирането на морските ни пристанища, жп връзките ни с

Турция, изграждането на нови железопътни линии, ползите от ново очертаните направления в Трансевропейската транспортна мрежа в посока север-юг.“

За България е много важно да създаде портфолиото с готови за финансиране проекти, с които да участва в срещата, а не участието ѝ да е свързано само със заявяване на желания, изтъкна Николова.

Средният коридор не е нова концепция

За Средния коридор започна да се говори много през последните месеци, но тази концепция не е нова, а съществува на междуправителствено ниво от 1993 г. чрез т. нар. Транспортен коридор Европа-Кавказ-Азия (ТРАСЕКА), припомни събеседничката. През 2000 г. България се присъединява към тази инициатива ефективно чрез участие на правителствено ниво.

„Ролята на страната ни е изключително важна, тъй като тя е мостът между азиатския и кавказкия регион през Турция и осъществява връзката с трансевропейската транспортна мрежа.“

Но Николова изтъкна и слабостите в миналото – в предишната карта на паневропейските транспортни коридори през България са преминавали пет от коридорите с геостратегическа важност, но през 2014 г., поради недостатъчно добрата проектна готовност на страната ни и липсата на осъществени инфраструктурни проекти, през България са преминавали само два от коридорите. След последните актуализации към тях се прибавя и трети. „Много важно е този път да бъдем пределно ясни и готови за това, което предстои“, изтъкна тя.

Физически и институционални предизвикателства пред проекта

Проектът за Средния коридор е сложен поради ниската хомогенност на трансбордирането на стоките. Тези физически ограничения са важни, тъй като при преминаването по Транскавказкия коридор е необходимо многократно претоварване на стоките от морски към железопътен или автомобилен транспорт, отбеляза Николова. Физически ограничения възникват и поради различното междурелсие в Грузия и Азербайджан, страни от бившия СССР, и в Турция, което се използва и в Европа.

Съществуват и институционални ограничения поради наличието на различни митнически режими и процедури в отделните страни. Може да се говори и за геополитически предизвикателства пред проекта, тъй като в много страни организирането на транспортните процеси и енергийните политики зависят силно от политически решения, коментира Николова.

Тя изтъкна, че за България е важно да не бъде разглеждана само като съвкупност от инвестиции в инфраструктура, която ще служи за транзит на стоки. Нужно е да се развият логистичните и големите транспортни хъбове, търговските площи в зоните на големите пристанищни и жп терминали, възможностите за логистично обслужване.

„Българските превозвачи, особено от автомобилния транспорт, са много добре представени на европейския пазар и имат потенциала да извършват т. нар. довозващите превози, или превози от последна миля, на пристигащите стоки чрез морски и жп транспорт към вътрешността на Европа.“

Те трябва да се подготвят за стратегически партньорства с нови партньори и ще имат възможност да навлязат в нови пазарни ниши, очаква събеседничката. Българските превозвачи, особено автомобилните, са готови да реагират и да предложат много добри транспортни решения на товародателите, които превозват стоките си по този коридор., счита тя.

Според нея очакванията за утрояване на обемите, които се превозват по Средния коридор, и съкращаване на времето за обработка на стоките наполовина са постижими, включително и поради ниската база, от която се започва. Постигнатото още преди да се заговори за проекта — свързано с дигитализацията на документооборота по коридора ТРАСЕКА и със създаването на единно разрешително за извършване на превози през съответните страни — облекчава процедурите за достъп до териториите им и за извършване на превозите, добави тя.